Читаем Sedmiyat pechat полностью

галерия Фрайюнг. Минаха през галерията и се озоваха пред огромно заведение, чийто вход се

охраняваше от фигура на мъж, седнал на стол, изработена от папие маше.

- Кафене „Централ― - поясни Карим.

Кафенето приличаше на катедрала. Огромни гръцки колони поддържаха високия сводест таван,

откъдето се спускаха бле ди сферични полилеи. Мекото им сияние се губеше под слънчевите лъчи, които

струяха мощно през широките прозорци, спускаха се от високото, от свода, и разливаха ослепителна

светлина из кафенето. Но даже и този блясък като че оставаше на втори план, затъмнен от изискания

стил на вътрешната декора ция и архитектура. Налагаше се не толкова светлината, колкото хармонията

на линиите, елегантна смесица от всички нюанси на жълтото в стил ар нуво, придаващ на кафенето

класическа изтънченост. По времето, когато са носили фрак, бастун и бомбе, това място сигурно се е

считало за шик.

Някои от клиентите разсеяно разлистваха вестник или из глеждаха погълнати от приятно четиво, други

се наслаждаваха на капуцинер или на коктейл Фарисей , но всички, абсолютно всички, слушаха

унесени вълшебната соната, която пианистът свиреше със затворени очи и отпусната назад глава,

отдаден на опиващата страст на музиката. Моцарт изпълваше кафенето, звуците се лееха като нежните

трели на лястовичките, посрещащи пролетта.


 Аrt nouveau (фр.) - букв. „ново изкуство―; течение в архитектурата и изкуството, появило се през XIX век. Със

своите елегантни линии и оригинални решения се възправя срещу академичните норми. - Б. пр.

 Тъмно кафе с малко мляко или бита сметана. - Б. пр.

 Коктейл със силно черно кафе, ром, захар и сметана. - Б. р.


Минаха с леки стъпки, за да не смутят вдъхновението на музиканта и да прекъснат леещите се звуци

на прекрасната соната, и седнаха на малка овална маса в ъгъла, с гръб към прозореца.

- Забележително място - прошепна Томаш, съзерцавайки сводестия таван. - Забележително.

- Нали? - усмихна се Карим , настанявайки се на стола. - Казват, че преди т ук са се събирали

писателите на Виена. - Посочи с пръст статуята от папие маше, пазеща входа на кафе нето. - Онзи там е

един от тях.

Томаш се загледа във фигурата.

- Кой е този?

- Не знам. Някакъв поет.

- Известен ли е?

Карим погледна през прозореца към „Херенгасе― и „Миноритенплац―, изпълнени с движение.

- Нямам представа - каза той. - Но районът на Шотенринг и Алзенгрунд е бил обитаван от

интелектуалци. Фройд, например, е живял тук. Сега неговият дом е музей.

Един сервитьор в смокинг се приближи до масата.

- Guten Tag! - поздрави той несигурно. Очевид но не знаеше дали клиентът с шумаг щеше да го

разбере.



- Was mochten Sie?





- Tiirkischer

и Rehriicken

- отговори Карим. Вед на га след това стана и погледна Томаш. - От ивам

до тоалетната. Вие поръчайте.

Докато арабинът се отдалечаваше с енергична походка, ис торикът прегледа менюто.

- Ами... аз малко съм изгладнял - каза на сервитьора. Посочи една от снимките в менюто. - Какво е

това?

Австриецът се надвеси и се вгледа в платото.

- Heringsalatl

- Да. Какво е това?

- Салата от херинга.

- Донесете ми една порция.

- А за пиене?

- Една наливна бира.

- Pfiff, Seidl, Krugell

- Не знам. Каквато и да е, няма значение марката.

Сервитьорът поклати глава.

- Не, не. Искам да знам каква да бъде халбата по голем ина.

- А... най-добре половин литър.

- Значи Krugel.

КОГАТ О КАРИМ СЕ ВЪРНА, НА МАСАТ А ВЕЧЕ ГО ЧАКАШЕ ДИМЯЩО т урс ко кафе и с очно па рче шоколадова торта.

Пианото мълчеше, а пианистът беше седнал на бара и пиеше кафе



Einspdnner

. Томаш беше получил


 Добър ден! (нем.). - Б. пр.

 Какво желаете? (нем.). - Б. пр.

 Турско кафе (нем.). - Б. р.

 Вид шоколадова торта (нем.). - Б. р.

своята голямата халба бира и похапваше от салатата. Приличаше на човек, който си почива и се

наслаждава на слънчевите лъчи, но пред него на масата лежеше предвидливо отворен бележник.

- Може би не е лошо да използваме музикалната пауза, за да навлезем в разговора ни - предложи той

веднага щом Карим се върна.

- Много добре - съгласи се ч овекът от ОПЕК, залепвайки пръсти за чашата с кафе, за да провери

температурата. - Кажете какво искате да научите.

- Преди малко м и казахте, че при срещата си с вас Филипе Мадурейра се е интересувал от състоянието

на производството на петрол в световен мащаб. Нормално ли ви се стори това?

Карим се замисли.

- Нормално? Не знам. Искам да кажа, че е нормално да се прави оценка на пазарните условия, все пак

малко преди това бяха станали атентатите от 11 септември, Съединените щати бяха нахлули в

Афганистан и международното положение бе ше изключително нестабилно. В този смисъл, струва ми се

разбираемо различните правителства да искат да защитят интере сите си и да проучат дали пазарът ще

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дикий зверь
Дикий зверь

За десятилетие, прошедшее после публикации бестселлера «Правда о деле Гарри Квеберта», молодой швейцарец Жоэль Диккер, лауреат Гран-при Французской академии и Гонкуровской премии лицеистов, стал всемирно признанным мастером психологического детектива. Общий тираж его книг, переведенных на сорок языков, превышает 15 миллионов. Седьмой его роман, «Дикий зверь», едва появившись на прилавках, за первую же неделю разошелся в количестве 87 000 экземпляров.Действие разворачивается в престижном районе Женевы, где живут Софи и Арпад Браун, счастливая пара с двумя детьми, вызывающая у соседей восхищение и зависть. Неподалеку обитает еще одна пара, не столь благополучная: Грег — полицейский, Карин — продавщица в модном магазине. Знакомство между двумя семьями быстро перерастает в дружбу, однако далеко не безоблачную. Грег с первого взгляда влюбился в Софи, а случайно заметив у нее татуировку с изображением пантеры, совсем потерял голову. Забыв об осторожности, он тайком подглядывает за ней в бинокль — дом Браунов с застекленными стенами просматривается насквозь. Но за Софи, как выясняется, следит не он один. А тем временем в центре города готовится эпохальное ограбление…

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер
Чикатило. Явление зверя
Чикатило. Явление зверя

В середине 1980-х годов в Новочеркасске и его окрестностях происходит череда жутких убийств. Местная милиция бессильна. Они ищут опасного преступника, рецидивиста, но никто не хочет даже думать, что убийцей может быть самый обычный человек, их сосед. Удивительная способность к мимикрии делала Чикатило неотличимым от миллионов советских граждан. Он жил в обществе и удовлетворял свои изуверские сексуальные фантазии, уничтожая самое дорогое, что есть у этого общества, детей.Эта книга — история двойной жизни самого известного маньяка Советского Союза Андрея Чикатило и расследование его преступлений, которые легли в основу эксклюзивного сериала «Чикатило» в мультимедийном сервисе Okko.

Алексей Андреевич Гравицкий , Сергей Юрьевич Волков

Триллер / Биографии и Мемуары / Истории из жизни / Документальное