Читаем Sedmiyat pechat полностью

Колата се движеше в района на Шотенринг и Алзергрунд. Това беше красива зона с внушителна

архитектура и добре под държани сгради. Мерцедесът намали скорост, съобразявайки се със светофарите

и натовареното движение. Автомобилът вече не приличаше на хищник, а се бе преобразил в кротко

агънце.

- Това беше темата на разговора м и с човека, когот о търсите.

- Филипе Мадурейра?

- Да.

- Бил е при вас, за да ви говори за американския и руския петрол?

- Дойде да си поговорим за състоянието на доб ива и све товните ресурси на петрол.

Томаш извади бележника си от джоба. Разговорът беше поел към темата, която го беше довела във

Виена.

- Момент, кажете ми нещо повече за обстоятелствата, при коит о сте се срещнали - каза той. - Кога се

свърза с вас?

- О, минаха няколко год ини оттогава.

Томаш провери в записките си.

- Това е било сигурно през... февруари 2002 год ина?

- 2002-ра? Не знам, трябва да проверя. - Замисли се. - Да, спом ням си, че говорихме за 11 септември и

за американската инвазия в Афганистан. Трябва да е било в края на 2001 година. - Поклати глава

убедено. - По-скоро февруари 2002-ра. Спомням си, че беше много студено, посред зима, и даже

заобикаляхме преспите сняг, натрупани по тротоарите.

- Как се свърза Филипе Мадурейра с вас?

- Чрез един наш клиент. Инженер Феро от Galp.

- Порт угалската нефтена компания?

- Да, ние работ им с Galp. Об икновено общувам с инженер Феро. Той м и се обади и каза, че поради

международната политическа криза негов консултант трябвало да направи оценка на наличните

петролни запаси и производствения капацитет и ме попита към кого да се обърне. Казах му, че трябва да

говори с мен.

- И той дойде.

- Дойде.

- Тук, във Виена?

- Да, тук се срещнахме. - Махна неопределено с ръка на зад. - Отидохме да обядваме в „Лустхаус―,

ресторант в Пратера, а после отскочихме до хиподрума, да видим конете.

- Значи Мадурейра е искал да си поговорите за световното производство на петрол.

- Да, за производството и запасите. Но най-вече се интересуваше от запасите.

- А каза ли ви защо му е необход имо...

Карим вдигна ръката с пръстените.

- Чакайте, все още не сте ми обяснили защо се интересувате от този разговор - рязко каза той. - Както

можете да предполагате, не изпитвам особено желание да разкривам съдържанието на разговорите с

клиентите ми.

- Разбирам, но това е разследване на Интерпол.

- Да, вече м и го казахте и точ но затова се съгласих да се срещна с вас. Но не можете ли да бъдете по-

конкретен?

Томаш въздъхна.

- Филипе Мадурейра е заподозрян в участие в две уб ийс тва.

Арабинът зяпна шокиран.

- Сериозно ли говорите?

- Да. Разкрит и са връзки между него и двамата застреляни учени.

Карим поклати глава.

- Не мога да повярвам! - възкликна той. - Разговарял съм с убиец и съм оцелял! - Обърна оч и нагоре с

израз на благодарност. - Аллах акбар! Господ е велик и милостта му е безгранична!

- Чакайте, не съм казал, че е уб иец. Случаят още се раз следва.

Човекът от ОПЕК задържа погледа си върху уличното движение.

- Така е, но факт е, че полицията го издирва. - Сбърч и вежди. - И къде е моето място в карт инката?

- Убийствата са станали по време на срещата ви с него.

- Уверявам ви, че това не е б ило тема на разговор, може да сте сигурен в това. Аллах м и е свидетел.

- Вярвам ви - каза Томаш. - Но има още ед но обстоятелство, което ни се струва важно. По наши

изчисления, вие сте последният човек, с когото Филипе се е срещнал явно.

- Аз ли?

- Да. След уб ийствата е изчезнал. И никой повече не го е видял.

- Дали не му се е случило нещо?

- Възможно е.

- Може да е мъртъв. Нима вие, христ ияните, не казвате, че койт о с нож убива, от нож ум ира?

- Не, той е жив.

- Откъде знаете това?

- Разполагаме с имейлите, коит о е разменил с един приятел в Англия.

- В такъв случай би трябвало да говорите с този негов прия тел.

- Не можем. Англичанинът също е изчезнал.

Колата спря край върволица от паркирани коли и Карим пог ледна в огледалото за обратно виждане,

преди да натисне съединителя, да превключи скоростите и да даде заден ход.

- Цялата тази история ми се с трува твърде странна. Но честно казано, не знам с какво м ога да ви

помогна.

- Вижте, опит вам се да възстановя онова, което е занимава ло Филипе по времето на събит ията. Затова

трябва да ми разкажете за какво си говорихте.

Гумите изсвириха и колата се лашна назад.

- Ще ви разкажа - обеща Карим , обърнал глава назад , докато правеше маневрата. - Но не тук.

И спря.

VII

ТРЪГНАХА ПЕШ ОТ ПРЕКРАСНАТ А СГРАДА НА БОРСАТ А, ДО КОЯТ О оставиха колата. Прекос иха град ината на

парк „Гмайнер― - зелен оазис насред самия „Бьорсеплац―, и поеха по „Ренгасе― - улицата, която свързва

величествения бароков дворец Шьонборн-Батияни и абатството Шотенкирхе, прочут средновековен

центьр. Прекосиха площада и Карим като гид поведе Томаш към двореца Ферщел с пищната вътрешна