Читаем Sedmiyat pechat полностью

ваксини, по-ефикасни антибиотици, невероятни открития, удължаващи живота. - Усмихна се тъжно. -

Така погледнато, всичко е много хубаво, нали? Да си удължим живота, да надвием болес тите, да живеем

до сто години. Прекрасно! - Хвърли поглед към Томаш. - Забелязали ли сте, че умираме все по-късно?

- Да, това е страхотно.

- Нали? - Тя се загледа в обядващите. - Но защо? Защо? Когато се казва, че живеем много по-дълго, се

създава впечатлението, че животът е нещо като празник, който продължава до зори. Напомня ми как

като дете родителите ми ме караха да си лягам след Бонанса по телевизията. Обожавах Бонанса и

мразех, когато свършваше, защото това означаваше, че трябва ше да си лягам. И тук е същото.

Напредъкът в медицината създава илюзията, че е дошло времето на един Бонанса, продължаващ часове.

И вместо да съм в леглото в десет вечерта, каз ват ми, че мога да си лягам в пет сутринта. - Отвори

широко очи и имитира младежки глас: - Страшен купон!

- Да, като че така идва работата - съгласи се Томаш. - Медицината ни позволява да си лягаме много

по-късно.

 Американски сериал, уестърн, пожънал голям успех през шейсетте и началото на седемдесетте години на

миналия век. - Б. пр.

Мария вдигна пръст.

- Да, факт е, че ум ираме доста по-късно, така е. Но това си има своята цена, разбирате ли?

- Каква?

Директорката махна с ръка към столовата.

- Ето каква. Удължаваме живота и от определен момент на татък започваме да вегет ираме. - Тя се

обърна към Томаш. - Представете си, че вие сте на тяхната възраст. Не можете да се движите, бъркате

думите, не сте в състояние да се грижите за себе си дори за най-елементарните си нужди. Слагат ви пам-

перс, почистват ви задника, хранят ви в устата, по цял ден сте седнал или легнал - ден да мине, друг да

дойде. Какъв смисъл има да казваме, че очакванията ни за по-дълъг живот са нараснали? За какъв по-

точно живот говорим? За живот с памперси и лигавници, когато друг ти мие задника?

- Струва м и се, че гледате доста сурово на нещата...

- Така ли м ислите? Вижте, някои хора казват : „О, в стар чески дом ли от ивате? Какъв ужас!―. Но не

разбират, че ужасът не е в старческия дом. Домът е разрешение, до което при бягваме, за да се избавим

от истинския ужас - въпроса с пределната старост. Отлагаме ужаса на смъртта, за да опознаем дълбоката

старост. Това е ужасът на деградацията, на недос тойното линеене, на покорно понасяне на унижението.

- Хората унижени ли се чувстват във вашия д ом?

- Не, не е моят дом, който ги унижава. Напрот ив, ние се опитваме да им дадем най-доброто, за да се

почувстват добре. Онова, което наистина е унижаващо, е, че хората трябва да се подлагат на това, за да

могат да живеят повече години. Това са техните ограничения и деградация. Това е тяхната старост.

- Старостта унизителна ли е?

- Не, старостта не е унизителна сама по себе си, а фактът, че губим способностите си и става ме

напълно зависими от другите, разбирате ли? - Кимна с глава към старците, насядали мълчаливо около

масата. - Какво мислите за пределната старост? Представете себе си — самоуверен, добре изглеждащ и

независим мъж, който винаги е знаел как да се погрижи за всичко. Представете си, че изведнъж сте

загубили способността си да се движите и затова не можете да отскачате до тоалетната на всеки половин

час. Какво става?

- Някой ме води до банята, пред полагам.

- Вижте, можете да плащате на някой, който ще го направи веднъж, два пъти, три път и, не казвам, че

не може. Но ако му кажете да го прави по двайсет пъти на ден, всеки ден, седмица подир седмица, месец

след месец и ако има още десет старци със същите нужди, а санитарят не може да се обърне от работа и

всичко е спешно, знаете ли какво ще се случи? - Остави въпроса да виси във въздуха. - Ще ви сложат

памперс. И ето ви вас, който цял живот сте били господар на себе си, седнал на дивана, уриниращ в

пелени. И така до края на живота ви, без надежда да си възвърнете предишната независимост. Как бихте

се почувствали, когато това се случи?

- Уф... ами...

- Унижен. Ще се поч увствате унижен. А когато се наложи да ходите по голяма нужда, какво ще

правите? Ще го направите в пелените. После ще дойде санитарят да ви махне пелените и да ви почисти

задника. Как ще се почувствате? Унижен. А когато и лъжицата не можете вече да държите, защото ви

трепери ръката и колкото да се опитвате, не можете да я контролирате? Ще ви сложат лигавник на

гърдите и ще ви хранят в устата. И вие, който цял живот сте били господар на себе си, независим и горд

човек, как ще се почувствате?

- Унижен - съгласи се той, свеждайки глава.

Мария Флор погледна към масата, където продължаваше мълчаливият обяд.

- Ето така се чувстват те.

Т ОМАШ СЕ ВЪРНА ВКЪ ЩИ ПОТ ИСНАТ . НАДНИКНА В СТ АЯТ А И намери ма йка с и заспа ла на леглот о. Нощна га