Читаем Sedmiyat pechat полностью

На снимките се виждаха проснати на пода тела и лист хартия до безжизнените ръце, с три цифри,

изписани с груби линии.

- Шест-шест-шест?

- Да. Знаете ли какво е това?

Томаш се взираше с изумление в трите цифри, изписани на хартията до жертвите. Не искаше да ги

гледа, но погледът му като хипнотизиран се връщаше върху тях, подвластен на могъ щата символична

сила на знака.

- Числото на Звяра.

IV

ШУМЪТ НА ВЪЛНИТ Е И МИРИСЪТ НА МОРЕ СЕ УСЕ ЩАХА ПО-СИЛНО навън. Соле ният а ромат, свеж и леко

пикантен, изпълваше терасата, където отидоха да хапнат десерта. Вечерта беше приятна и двамата мъже

седнаха на полуосветена масичка, наслаждавайки се на бриза, който полъхваше от мрака.

Сервитьорът се приближи и остави десертите, които бяха поръчали. Томаш беше избрал крем от

манго, но беше впечатлен от редичката от чинийки, подредени пред събеседника му, сякаш всеки от

десертите очакваше реда си, както осъденият на смърт чака да дойде часът, когат о ще застане пред

взвода. Първа беше купичката с пет топки сладолед, полети с шокола дов крем, последвана от

бисквитена торта, сметанов сладкиш и няколко палачинки „Сюзет―, но най-удивителното беше, че

Орлов веднага се нахвърли на сладоледа с настървение.

- Нямате ли проблем и с холестерола? - осмели се да попита Томаш.

- Хм-пф! - изпръхтя Орлов и преглът на, за да може да от говори. - Признавам , че съм голям гладник,

но това е по-силно от мен, какво да правя?

- Колкот о до мен, не се притеснявайте.

Руснакът погледна към снимките на покойниците, оставени между палачинките и бисквитената торта.

- Какво ще кажете за това?

Томаш отново се вгледа в знака, оставен от убийците до жерт вите им.

- Твърде смущаващо - отбеляза той. - Няма съмнение, че трите шест ици препращат тези престъпления

към някаква секта.

- Същот о си помислихме и ние - съгласи се Орлов, облиз вайки покапалия по пръст ите му сладолед. -

Трябва обаче да си призная, че не съм запознат с библейските тънкости относ но трите шестици. Всичко

ми изглежда толкова объркано.

- Какво знаете за това? - попита Томаш.

- Всичко, което знам, е, че това е ч ислот о на Звяра - каза Орлов и отвори широко оч и с подчертано

театрално изражение. - Знакът на Дявола. - Зае се със сметановия сладкиш. - Вече разговарях с няколко

свещеници и теолози по въпроса и те ми показаха онази част от Апокалипсиса, където се споме нава за

тази тройна шестица. - Изпъшка, одобрявайки вкуса на сладкиша, който опустошаваше. Хрупкавата

коричка проблесна между зъбите му. - Големи ужасии, разбира се, но се опасявам, че доникъде не

стигнахме. Единственото, което успях да разбера, е, че си имаме работа с някаква секта или сатанистки

култ.

- Не ви ли разтълкуваха това число?

Орлов спря да дъвче за миг.

- Числот о на Звяра ли? - попита той и задъвка от ново. - Не. Казаха м и само, че това е числото на

Антихриста, който щял да дойде и да предизвика Апокалипсис.

- Не ви ли дадоха ключ за дешифриране на това послание?

- Мислите ли, че това число крие някакво послание?

- Разбира се. От пръв поглед е ясно, че става въпрос за пос лание, скрит о в Б иблията. Само посветените

могат да го разчетат.

Орлов размаха показалец и се усмихна лукаво.

- Вие сте от посветените.

- Защо казвате това?

- Защото сте експерт по древни езици. Един от най-доб рите в света.

Томаш се разсмя.

- Е, вие си знаете едно и също...

- Виждам, че се правите на скромен. Кажете ми истината, можете или не м ожете да дешифрирате тази

библейска загадка?

Историкът леко се изчерви и сведе очи.

- Мисля, че да.

Руснакът удари с ръка по масата.

- Ах! - възкликна той. - З наех си! - Насоч и пръст към събеседника си. - Вие сте посветен! Признайте

си, така ли е?

Томаш сви рамене.

- Като историк, да, посветен съм. - Ким на към сним ката. - Щом тройната шестица е тайно послание,

всеки историк, който се занимава с древни езици, би трябвало по принцип да може да го разчете.

- Както е във вашия случай.

- Да.

- Кажете ми тогава - предизвика го Орлов, посягайки с лъжицата към последната сладоледена топка -

как да разбираме тази тройна шестица?

- Не е толкова просто. Ще трябва внимателно да разуча тази тайна.

- Ами разучавайте я тогава.

Томаш се разсмя.

- Ако имах време, щях да го направя - каза той. - Но ист ината е, че съм прекалено зает.

- Ние ще ви наемем.

- Моля?

- Интерпол ще ви наеме.

- За какво? Да дешифрирам мистерията на тройната шест ица от Б иблията ли?

Орлов поклати глава развеселен.

- Не, професоре. За да ни пом огнете да разбулим тайната, свързана със смъртта на тези хора. Това,

разбира се, предполага дешифриране на тройната шестица, но не приключва дот ук.

- И докъде стига?

- Ами докъдето трябва!

Историкът въздъхна.

- Вижте, не знам дали ще разполагам с време за т ова. В ход са редица проекти и се опасявам, че няма

да имам време тепърва да се правя на детектив. Работата ми не е да помагам на Интерпол да разкрива

убийци.