— Иска да я хванем — намеси се Анете.

— В какъв смисъл? — погледна я Мунк.

— Иска да я хванем — повтори Анете. — Разкрива ни какво прави. Рине ЮВ. Момичетата в крепостта. Обаждането до журналистите. Иска да я заловим, нали, Миа?

Миа потвърди.

— Съгласна съм. Добро наблюдение. Иска да я хванем. Неспокойна е. Разкрива ни все повече. Тя също ще се възкачи. На небето. Иска да отиде при бебето. Иска да…

Миа не издържа повече. Отпусна се безсилна и задъхана върху бюрото. Мунк се приближи до нея и сложи ръка на рамото ѝ.

— Добре ли си?

Тя кимна мълчаливо.

— По дяволите, това вече е нещо. — Мунк се обърна към присъстващите. — Отлично. Жена. Струва ми се достоверно. Върши ни работа. Кои са дамите в списъка?

— Жената с разноцветните очи — отвърна Лудвиг.

— Някоя жена от сектата?

— Служителка от старческия дом „Хьовиквайен“ — предложи Габриел.

Миа погледна Лудвиг Грьонли.

— Откри ли нещо? Някаква връзка? Телефонът на Вероника Баке?

— Още нищо, за съжаление. Продължавам да търся — сви рамене Грьонли.

— Мамка му, ама че съм тъпа! — възкликна неочаквано Миа.

— Какво има?

— Чарли. Чарли Брюн.

— Кой? — попита Мунк.

— Приятел. Има клуб за травестити в „Тьойен“. Той ми разказа за нея. Жената с разноцветните очи. Виждал я е няколко пъти. По дяволите, колко съм тъпа!

— Доведи го — нареди Мунк. — Трябва да намерим тази жена. Кой знае, не е изключено тя да е дамата от фоторобота, която нашият свидетел е видял в „Скюлерю“. Стреляме напосоки, но защо да не пробваме? Ще запознаем този Чарли с всички от списъка, всички евентуални платци на сметките за телефон на Вероника Баке след смъртта ѝ, всички служители в дома и всички, свързани по някакъв начин със сектата. При съвпадение повикайте пенсионера да провери дали това е същият човек.

На излизане Анете спря Миа.

— Сигурна ли си? — попита тихо тя.

— За какво?

— За цялата организация. Мунк не е ли прекалено свързан със случая? Заплашили са внучката му все пак, а и майка му е замесена. Не и ли по-добре да си почине малко? Някой друг да поеме ръководството?

— Холгер знае какво прави — отвърна Миа лаконично.

— Надявам се — каза Анете.

54.

— Какво мислиш? — Чарли се завъртя из спалнята. Беше се спрял на вехта, старомодна пола на цветя, лъскави сребристи ботуши до коленете, бели ръкавици до лактите и зелена боа.

— Нямаш ли нормален пуловер и панталони? — въздъхна Миа.

— Господи, Миа, нарушаваш ми свободата на изразяване. Аз съм творец, живо произведение на изкуството, забрави ли?

Чарли ровеше из гардероба си и си даваше вид, че му е много тежко.

— Да, да, Чарли, виждам те.

— Сега вече знам!

Обърна се към нея, засмян до уши.

— Мистър Фройд.

— Мистър кой?

Чарли изръкопляска и започна да подскача като малко момиченце.

— Мистър Фройд. Отдавна не се е появявал. Беше в програмата на А сега — суинг през 2004 г. Не си ли чувала? Клубовете по суинг и асоциациите на транссексуални хора имаха много…

— Супер — прекъсна го Миа. — Не държа да съм в течение на всичко, което правиш. Давай, Мистър Фройд, само побързай.

Чарли извади от шкафа голям калъф за костюм и се шмугна в банята. След малко се върна, облечен като същински чаровник, в черен костюм, розова вратовръзка и лачени обувки. Приличаше на кръстоска между Джеймс Бонд и Егон Улсен24.

— Как ти се вижда? — Чарли се усмихна и се завъртя.

— Страхотен си! — одобри Миа.

— Достатъчно ли съм мъжествен?

— Много си мъжествен. Дамите в старческия дом ще хвърлят рози подир теб.

— Мислиш ли? — изкикоти се Чарли.

— Естествено — усмихна се Миа. — Хайде да вървим.

Чарли я последва до колата, паркирана отвън. По пътя към Хьовик Миа се чудеше как да му обясни, че няма да участва в разследването, а само ще разгледа снимките на служителите в архива, но се отказа. Обадиха се предварително и за късмет разполагаха с всички снимки. Пристигнаха. Холгер Мунк ги чакаше отпред.

Чарли се поклони и го поздрави кокетно.

— Много се радвам да се запознаем. — Мунк се усмихна. — Харесва ми костюмът ви.

— Благодаря. — Чарли се поклони още веднъж.

— Миа обясни ли ви какво ще правите?

— Ще работя под прикритие, нали? — смигна Чарли.

— Точно така. Предстои ви да разгледате няколко снимки на компютъра и да се опитате да разпознаете приятелката на Рогер Бакен.

— Ще се справя — нахили се Чарли.

— Била е с разноцветни очи?

— Да — потвърди Чарли. — Едно кафяво и едно синьо. Подозирах, че има нещо загадъчно у нея.

— Не казахме това — поправи го Мунк. — Просто искаме да я намерим и да говорим с нея, това е всичко.

— Разбирам — смигна отново Чарли. — Изключително потайни полицейски работи.

В същия момент вратата се отвори и оттам излезе жената, с която Холгер бе говорил на стълбите миналия път.

— Това е Карен Нилун — представи я той.

Жената, някъде към четирийсетте, беше слаба, с дълга русорижа коса и хубава усмивка. Чарли се поклони и ѝ стисна ръката.

— Това е Чарли. Днес той ще ни помага. А това е Миа, моята колежка.

Миа се здрависа с Карен.

— Прекрасно! — възкликна ведро Карен. — Опитах да се свържа с Кариане, но тя не си вдига телефона. Доста е стриктна в това отношение, държи на свободното си време.