Читаем Пътувам сама полностью

Миа го погледна строго. Успокой се. Тя знаеше, че макар да са доста сплотен екип, все някой иска да се издигне в професията. Някои от тях бяха доверени лица на Микелсон.

Тя се прокашля и стана. Отиде до дъската, за да отвлече вниманието от Мунк.

— Не знам дали до вас е стигнала цялата информация, затова ще започна отначало. Не всичко е конкретно, някои неща просто ми се въртят в главата, предусещам ги и искам да ми помогнете, да ми кажете какво мислите вие, на какво мнение сте, какво чувствате. Нищо не е прекалено глупаво, всичко може да ни е от полза. Окей?

Миа се огледа. Колегите ѝ мълчаха. Всички очи бяха вперени в нея.

— Според мен събитията са се развили по следния начин: през 2006 г. някой е отвлякъл бебе от болницата в Хьонефос. Има две основни причини да похитиш бебе. Първата е изнудване за пари, но не са били предявени такива искания, затова я зачеркваме. Другата причина е някой действително да желае да има бебе. Нали така? Според мен това е вярната хипотеза. Някой желае бебе. През цялото време си мислех или по-скоро усещах, че извършителят е жена. Жена, която желае бебе. Нека си представим следната ситуация: жената има достъп до родилната зала. Както виждаме и както разбрахме тогава, да се открадне бебе е много по-лесно, отколкото си мисли човек. Особено бебе без родители. Добре, значи тази жена краде бебето. Настава, разбира се, страхотна суматоха, всички го издирват — медиите, ние, всички. Жената си намира изкупителна жертва — Юаким Виклунд. Много е удобно, че се е обесил. Много удобно за всички. Какво показва протоколът от аутопсията на шведа? Ами нищо. Не е имало аутопсия. Той се е обесил. Значи е признал. Случаят е решен. Всички с облекчение продължават нататък.

Тя си пое дъх и отпи малко минерална вода. Не си бе намислила какво да каже, говореше колкото на останалите от отдела, толкова и на себе си.

— Сега ми хрумва, че ако бяхме извършили обстойна аутопсия, вероятно щяхме да намерим следа от убождане с игла на врата на шведа. Много практично и находчиво, нали? Свръхдоза упойка във врата, точно под въжето — много е трудно да се забележи, ако няма подозрение за убийство. Добре, ето ви теория: жена с бебе, която знае как се слагат инжекции. И има достъп до упойващи вещества.

— Медицинска сестра ли? — попита Лудвиг.

— Напълно е възможно — кимна Миа и продължи. — Само че не заподозряхме никоя от сестрите в Хьонефос. Значи имаме жена, откраднала бебе. И всичко е наред. Медиите не пишат повече за случая. Предадохме се. Но после се случва нещо лошо. Вероятно бебето умира. Бебето умира, а тя решава да погне нас. Наша е вината за мъртвото бебе. Трябвало е да я намерим. Длъжни сме били да спасим бебето. А Мунк носи отговорността. Затова тя започва да преследва Мунк.

Миа се покашля и пак отпи глътка вода. В помещението бе съвсем тихо. Всички знаеха на какво е способна. Никой не искаше да я прекъсва, след като бе взела думата.

— Жената е невероятно съобразителна — продължи Миа. — Сякаш е леко шизофренична. Смята, че е нормално да похитиш дете, и не възразява да убива. За нея това е морално оправдано, следователно е преживяла нещо, нещо…

Не намираше точните думи.

— Не знам какво е било, но възможностите са много. Тя е с ясен ум и същевременно с изкривено съзнание. Със сигурност не вижда света така, както го виждаме ние. Безумно много е обичала бебето, което сигурно е умряло. То е щяло да тръгне на училище през есента. Сега е мъртво. Тя така вижда нещата според мен. Пътувам сама. Табелката. Момичетата отиват на път. Да, това е пътешествие. Марко 10:14: „оставете децата да дохождат при Мене“. Момичетата ще пътуват към небето.

Миа говореше все повече на себе си. Възлите в главата ѝ започваха да се разхлабват. Освобождаваха всичко, спотаено в сенките на съзнанието ѝ.

— Жената е невероятно грижовна. Обича децата. Иска да ги закриля. Къпе ги, гизди ги. Не бива да ги боли. И така — две неща…

Миа се прокашля. Чувстваше се ужасно изтощена, но трябваше да продължи.

— Две неща. Това именно е странното. Целият този хаос, всички знаци, първоначално не ги разбирах, но ми се струва, че има две неща. Първото са момичетата. Бебето не бива да е само. О, да, да, да. Тя е виновна за смъртта на бебето. Тя е причината. Сега иска да се поправи. Да му намери приятелки. Но вината е и наша. Били сме длъжни да я спрем. Дявол да го вземе, изгубих си мисълта.

— Две неща — подсказа Къри услужливо.

— Да, благодаря. Две неща. Първо: тя убива момичетата, та бебето, сега вече на шест, да не бъде само на небето. Второ: иска да спипа Мунк. Съжалявам, беше очевидно. Затова и изглеждаше толкова объркано. Затова се заблудихме. Необходимо е да разглеждаме всяко нещо поотделно, въпреки че тя смесва двата мотива, за да ни заблуди. Първо: убива момичетата, та похитеното дете да не бъде само на небето. Второ: Иска на всяка цена да си върне на полицията. Да си отмъсти. Да се добере до Мунк. Убила е някак бебето, но обвинява Мунк. Мисля…

Миа Крюгер беше напълно изтощена. Едва говореше.

— Какво мислиш Миа? — помогна ѝ Мунк.