Читаем Пътувам сама полностью

Малин Щолц не спа добре. Сънува много странни сънища. Един ангел дойде да я вземе. Всичко приключи. Вече не е нужно да прави това — помисли си тя насън или сънува, че мисли — объркваше сънуваната и действителната си същност. Ангелът със сигурност бе дошъл. Прекрасен, бял ангел в образа на момиченце. Ангелът ѝ протегна ръка и ѝ нареди да го последва. Каза ѝ, че може да напусне земята. Че вече не е нужно да го прави. И Малин Щолц се зарадва толкова много. Толкова се зарадва, че се събуди и впоследствие не успя да заспи. Днес очите ѝ бяха разноцветни. Едно кафяво и едно синьо. Такава беше. В действителност. Като малка ѝ се подиграваха. Наричаха я отвратителна и странна. Само котките имат разноцветни очи. Тъпа котка. Не от сладките котки, а от бездомните. Тези, на които им пада козината, защото са болни. Макар лекарят да бе казал, че състоянието ѝ е напълно нормално. Хетерохромия. Не, не е нормално. Не е нормално, но не е и толкова необичайно, както мнозина си мислят. Лекарят ѝ обясни, че това е генетичен дефект. Не, не е дефект. Ако гените се променят през ранния ембрионален стадий, например поради мутация, случва се някой ген със заложени сини очи да проникне в индивид, предопределен да има кафяви очи. Мутация. Мутант. Тя бе мутант с две различни очи и затова не биваше да бъде себе си. Трябваше да бъде някой друг. Това беше казал лекарят. Или го бе прочела някъде? Лекарят не беше казал нищо, тя го бе прочела в интернет. И в „Илюстрерт Витенскап“25. В чакалнята на лекаря имаше „Илюстрерт Витенскап“. Когато я прегледа, за да разбере дали може да има деца, лекарят каза, че не може, защото е мутант. И не бива да бъде себе си, а е по-добре да стане някой друг, независимо от многото известни личности с разноцветни очи. Дан Акройд. Дейвид Боуи. Джейн Сиймур. Кристофър Уокън. На никого от тях не се налагаше да бъде друг, макар някои да си бяха сменили имената. Малин Щолц сънува как един ангел я прибира и вече не е нужно да го прави. Толкова се зарадва, че се събуди. После не успя да заспи. Прекара няколко часа пред огледалото в банята. Лекарят ѝ бе дал хапчета. Беше ѝ обяснил, че не е нормална, че е мутант и е наложително да гълта хапчета. Малин не обичаше хапчетата. Вземаше ги само понякога, когато чуваше гласове в главата си, но не достатъчно често, за да бъде нормална.

Малин Щолц стоеше пред готварската печка. Беше гладна. Отдавна не бе яла и спа неспокойно. Освен това забрави да купи яйца, макар че си беше направила списък предишния ден. Малин Щолц умееше да се преструва. Умееше да бъде някой друг. Докато беше някой друг, всичко бе наред. Не е трудно да си намериш работа, стига само да не си себе си. Пак влезе в банята, но не знаеше защо, затова се върна в кухнята и отвори хладилника. Часовникът до прозореца показваше осем. Днес не беше на работа и това беше добре, защото не спа спокойно.

Малин Щолц реши да се облече и да отиде на пазар. Не е трудно да се пазарува, стига само да си намериш дрехите. Магазинът отваряше рано. Лесно е да купиш яйца, само не бива да забравяш да ги сложиш в кошницата, да платиш за тях и да ги вземеш с торбичката. Малин Щолц влезе в спалнята, за да се облече, но когато отвори вратата, гардеробът се оказа пълен с млечни продукти. Мляко, масло, сметана. Тя я затвори и установи, че е в магазина. Миришеше на кисело. Беше много рано и хората не си бяха доспали, затова миришеше така. Малин Щолц сънува ангел, който ѝ каза, че не е нужно да остава на земята, но сега бе в магазина и трябваше да купи яйца, защото беше гладна. Не всички дни бяха толкова лоши. Имаше неща, които можеше да направи, за да си помогне. Да бъде някой друг, тогава ѝ олекваше. Когато беше себе си, не се чувстваше особено добре, но сега се налагаше да бъде себе си, защото имаше свободен ден и беше гладна. Отдавна не бе излизала в почивка, работеше много, бе онази Марион Щолц, любезна и нормална, и очите ѝ бяха в един цвят. Скоро вече нямаше да бъде Марион Щолц, а някой друг и нямаше търпение това да се случи.