— Ти какво би направила? Ако заплашваха някого от твоите близки?

— Знаеш отлично.

— Ето… Да не говорим повече за това.

— Не трябва ли да поспиш малко?

— Трябва, но не е възможно — въздъхна Мунк и най-после отвори прозореца.

— Уведоми всички да дойдат в офиса след час. Ако някой отсъства, да си търси нова работа. Започваме всичко наново. Ще търсим под дърво и камък, докато не намерим проклетата хлебарка, ако ще това да е последното нещо, което правя през живота си.

Миа кимна и си извади телефона.

53.

— Какво открихте? — обърна се Мунк към всички присъстващи в заседателната зала. — И не казвайте, че не сте открили нищо, защото не е възможно. Все някой трябва да е видял нещо. Всички работите денонощно — това ми е известно — но отсега нататък ще работим двойно повече. Кой ще започне? Лудвиг?

Миа се огледа. Множество уморени лица се бяха вторачили в нея, беше почти болезнено да ги гледаш — всички бяха вложили толкова много часове труд през последните седмици, а все още нямаха почти никакъв резултат. На Къри му бе пораснала брада. Габриел Мьорк бе съвсем блед, а под очите му имаше големи кръгове.

— Сравняваме имената, свързани с дома „Хьовиквайен“ и тези от случая „Хьонефос“. Засега не сме намерили нищо, но все още не сме прегледали абсолютно всичко.

— Продължавайте, нищо чудно там да има нещо — насърчи ги Мунк. — Другите?

— Проучих историята на религиозната общност, както говорихме — обади се Габриел.

Мунк бързо погледна към Миа, но тя сви рамене в отговор. Не си бяха свършили работа. Много бавно реагираха. Бяха тръгнали натам, ала тогава дойде вестта за убитите момичета във Форт Исенгран, а после разбраха за заплахата срещу Марион.

— Какво разбра?

— Всъщност изненадващо малко неща — подхвана Габриел. — Наричат се „Църква на Метусалем“, но не намерих дружества или религиозни организации, регистрирани под това име. Нямат уебсайт или нещо подобно, сякаш още не са навлезли в ерата на компютъра или умишлено са се отказали от интернет — не знам.

— Това всичко ли е?

— Не, на същото място е регистриран и граждански адрес.

Габриел си погледна записките.

— Някой си Лукас Валнер. Проверих го набързо, но името му не излиза никъде другаде.

— Добре. — Мунк се почеса по брадата. — Ходих там няколко пъти и доколкото си спомням, имаше двама души — по-възрастен тип с бяла коса и мъж с къса, светла коса, някъде на около двайсет и пет. От съществено значение е да научим повече и се налага да стане бързо. Тук убиецът ни хвана натясно и е важно да се върнем на вярната следа. Майка ми ходи на срещи с тях, ще видя какво ще разбера от нея.

— Веднага ще се заема, щом приключим съвещанието — пое ангажимент Габриел.

— Добре. — Мунк отново погледна към присъстващите. — Други?

— Бенямин Баке е под наблюдение, но засега нищо не подсказва да е замесен — докладва Шире.

— Окей — каза Мунк. — Имаме достатъчно ресурси, нека продължават да го наглеждат, докато не сме сигурни. Още нещо?

— Проследих профила на margrete_08 — обади се Габриел. — Има адрес в „Хотмейл“, регистриран на…

Младежът погледна айпада пред себе си:

— … 2 март 2010 г. Няколко дни преди да получиш първия ѝ имейл, нали?

Габриел погледна към Мунк, който имаше малко засрамен вид. Не само името на майка му беше замесено, но извършителят се бе свързал и с него. Лично. А той бе допуснал да го измамят. Миа го познаваше достатъчно добре, за да разбира какво се случва зад сбърченото му чело: опитваше да се овладее; да не оставя у хората си усещането, че приема случая лично.

— Да, така е — потвърди Мунк.

— Имейлът не е използван за друго, освен за писане на съобщения до теб. Отварян е от три различни IP адреса.

— На норвежки, моля — прошепна Къри.

— IP адреси. Адреси в протокола на интернет. Всеки компютър, свързан с мрежата, има свой адрес и той ни дава информация къде се намира. Страна, район, интернет доставчик.

— Точно местоположение ли? — попита Мунк.

— Да. — Габриел пак си погледна записките.

— Както казах, използван е от три различни адреса. Всички са на „Бъргър Кинг“. Улица „Карл Юхан“, стадион „Юлевол“ и Централна гара Осло. Преносимо устройство. Невъзможно е да се открие. Пипгнах го, но не получавам отговор, така че сигурно вече не се свързва с мрежата, най-вероятно потребителят го е изхвърлил — аз бих постъпил така.

— В „Бъргър Кинг“ има интернет? — учуди се Къри.

— Получихме към две хиляди сигнала — обади се Анете, без да обръща внимание на уморения си колега. — Повечето по повод портрета на дамата от „Скюлерю“. За съжаление все още не сме се добрали до полезна информация. Рисунката е прекалено неясна, мнозина приличат на нея. А що се отнася до възнаграждението — знаете как става обикновено. Невероятно много хора имат желание да получат милион крони и имат подозрителен съсед.

Мунк си поглади брадата.

— Евентуални заподозрени?

Шире само поклати глава.

— По дяволите! Хайде, бе хора! Все трябва да имаме нещо! Все някой трябва да е видял нещо! Да е чул нещо!