— Не — въздъхна криминологът. — Бях се скрил на вилата си, за да ме оставят на спокойствие, но не помогна.

— Какво имаме? — попита Миа.

Вик свали бялата найлонова качулка и ръкавиците. Запали цигара и изстърга с крак малко пръст от ботушите си.

— Не са отдавна тук. Лежали са така, предполагам, не повече от час, преди да ги открият.

— А часът на смъртта?

— Същият — отново въздъхна Вик.

— Тук ли са били убити?

— Така изглежда, но преди да направим аутопсия, нищо не е сигурно. Що за чудо е това, Мунк? Не съм попадал на нещо толкова странно. Честно.

— В смисъл? — поинтересува се Миа.

— Ами. — Вик си дръпна от цигарата. — Как да кажа? Прекалено е чисто за ритуално убийство. Момичетата са нагласени и измити. Наконтени. С ученически чанти. И после тази свинска глава? Един дявол знае защо. Можете да хвърлите едно око. Аз имам нужда да си отдъхна.

Възрастният мъж сложи ръкавиците в джоба си и завлачи крака към паркинга. Мунк и Миа надянаха подадените им бели престилки и влязоха в палатката.

Каролине Микле лежеше на земята с ръце, скръстени върху гърдите. Беше облечена с жълта кукленска рокля. Ученическата раничка бе оставена до краката ѝ. Андреа Линг бе само на няколко метра от нея, и нейните ръце бяха върху гърдите, а ученическата раничка — до белите обувчици. На шията и на двете момичета бе окачена същата табелка като при Паулине и Юхане. Пътувам сама. Почти религиозна сцена с гротескната свинска глава по средата. Миа Крюгер си сложи ръкавиците и се наведе над Андреа. Вдигна малката бяла ръка и разгледа ноктите.

— Три — кимна тя.

Внимателно остави ръката на тревата и се приближи към Каролине.

— Четири.

В същия момент телефонът на Мунк започна да звъни. Той погледна дисплея, но не отговори на повикването. Телефонът иззвъня още веднъж.

— Дявол да те вземе! — изруга Мунк и отново натисна червеното копче.

— Внимавай с езика — посъветва го Миа. Посочи с глава момичетата и се изправи.

При третото позвъняване той се извини учтиво и пак натисна червения бутон. Почти моментално зазвъня телефонът на Миа. На дисплея се изписа името на Габриел.

— Габриел ли е? — попита тихо Мунк.

Миа кимна и отхвърли разговора.

— Той ли звъня и на теб?

Мунк потвърди и в този момент телефонът на Миа иззвъня повторно.

— Дано да е нещо важно — изръмжа тя и излезе от палатката, за да вдигне.

Габриел говореше възбудено, почти се задъхваше.

— Трябва да говоря с Мунк. — Дишаше тежко.

— Зает е. Какво има?

— Разшифровах съобщението — заекна Габриел.

— Какво съобщение?

— Той получил имейл. Задача. Кодирано съобщение. Маргрете нулаосем. Реших я. Шифър на Гронфелд. Декодирах го.

— Не може ли да почака? — въздъхна Миа.

— Не, в никакъв случай.

Младият хакер насмалко щеше да се развика в слушалката.

— Трябва да му кажеш. Веднага.

— Какво да му кажа? Какво е съобщението?

Габриел притихна за миг, сякаш не смееше да издаде какво е открил.

— Габриел? — настоя Миа нетърпеливо.

— Тик-так малката Марион = 5.

— Какво?

— Тик-так малката Марион е номер 5.

— По дяволите — изкрещя Миа и изтича в палатката да повика Мунк.

4.

51.

Мириам Мунк седеше на задната седалка в аудито на баща си и се опитваше да укроти чувствата си. Върху ушите си бе нахлупила шапка и по заръка на Мунк носеше големи слънчеви очила. Марион лежеше до нея на седалката, скрита изцяло под едно одеяло. Мириам изпадна в недоумение, когато преди няколко дни баща ѝ я събуди и ѝ каза да заключи всички врати. Да не отваря на никого. Да не пуска Марион на детска градина.

Как така да не я пускам на детска градина?

За Бога, Мириам, прави каквото ти казвам!

Това, разбира се, ѝ бе идвало наум. Мириам Мунк не беше глупава. Напротив. Мириам Мунк бе сред най-възприемчивите момичета в класа. Още от съвсем малка се справяше с невероятна лекота с всичко, което останалите постигаха с много усилия. Реки в Азия. Столици в Южна Америка. Дроби. Алгебра. Английски. Норвежки. Рано се научи да си мълчи за всичко, което разбира, да не бъде най-добрата на всички контролни, да не вдига прекалено често ръка. Притежаваше социална интелигентност. Искаше да има приятели. Не да я мислят за по-умна от другите.