Мунк погледна към Ким, който държеше „Глок“ в скута си. Носеше бронежилетка, а лицето му изразяваше потисната ярост. Къри седеше на задната седалка, и той носеше бронежилетка и държеше пистолет в ръката си. Караха по горист път с изгасени светлини и къщата вече се забелязваше, недалеч от тях.

— „9“, тук „Делта 1“. Мястото се вижда на четирийсет метра. Мишената я няма. Край.

— „Делта 1“, тук „9“. Стойте на позиция, не стреляйте, преди да ви дам нареждане. Прието ли е? Край.

— „9“, тук „Делта 1“. Прието. Край.

— Съвсем тъмно е — прошепна Къри и се наведе напред между седалките.

Мунк взе бинокъла за нощно виждане и го насочи към старата, порутена сграда пред тях. Нищо не показваше, че малката къщичка е обитавана. Сигурно такава бе и целта. Джипиес координатите от филма ги бяха довели тук. Той си помисли с топло чувство за Габриел Мьорк, който с помощта на свой приятел бе открил мястото за рекордно кратко време. Момчето наистина се оказа откритие. Мунк пак натисна копчето на интеркома.

— „Делта 2“, тук „9“, отговорете.

— „9“, тук „Делта 2“. Край.

— Позиция? Край.

— Тук „Делта 2“. Имаме двама полицаи зад къщата. Изток. Трима пред входа — северозапад. На позиция на 150 метра. Край.

— „Делта 2“, тук „9“, изчакайте по-точни указания. Край.

— Странно е, че няма нито една светлина — отбеляза Ким Колсьо и взе бинокъла за нощно виждане от Мунк.

— Сигурно не е тук — предположи Къри.

— Или са в мазето — допълни Мунк.

Той взе обратно бинокъла от Ким и го насочи към малката къща. На място бяха три екипа. Два от силите за бързо реагиране, „Делта“, отряд снайперисти и екип, специализиран в безшумното проникване. Освен Мунк, Ким и Къри. Мунк върна бинокъла и се подсмихна. И Лудвиг, и Габриел настояваха да го придружат. Едно беше Лудвиг, той все пак отдавна беше полицай, но Габриел?

Това момче едва ли бе стреляло и с прашка. Но пък беше смел. Истинска находка за тима, абсолютно. Мунк, естествено, им нареди да останат да пазят. Имаше достатъчно хора.

— Знаем ли дали и Миа е там? — попита Ким.

— Не знаем, но все пак знаем, нали? — каза Къри.

— Намериха колата ѝ пред старческия дом — отвърна Мунк. — И сигнал от телефона ѝ последно е бил засечен някъде от „Драменсвайен“.

— Сигурно го е хвърлила през прозореца — изръмжа Къри.

— Откри ли нещо за момчето? Ивершен — попита Мунк.

Ким току-що се беше върнал от собствената си задача, тъкмо навреме, за да тръгне с екипа.

— Говорих с учителката му, Емилие Исаксен — отвърна Ким. — Много дейна дама. Със силно социално съзнание. Защо ли няма повече такива? Момчето е изчезнало. Родителите са отсъствали. Беше взела малкото братче от къщата, стояло е цяла седмица без храна. Казах ѝ да не предприема нищо сама, но се съмнявам да ме послуша. Сигурно точно сега пътува нагоре към гората, за да го търси.

— Говори с Лувдиг — нареди Мунк. — От Хьонефос да изпратят някого горе.

— Вече го направих — потвърди Ким.

Мунк кимна в отговор. Ако имаше на кого да разчита, това бе Ким Колсьо. Къри обаче трябваше да държи под контрол. Ким седеше съвсем неподвижно на седалката, а Къри не го свърташе на едно място.

— Какво правим? — попита той и отново се приведе напред между тях.

— Чакаме — отвърна Мунк.

— Какво чакаме? Онази луда държи Миа в плен и кой знае какво прави с нея. Защо просто не нахлуем и не пометем вещицата?

— Къри! — Ким се опита да го вразуми.

— Знам какъв е залогът — каза спокойно Мунк. — Внучката ми е вътре.

Той отправи към Къри достатъчно красноречив поглед, за да не бъде разбран правилно.

Къри кимна, все едно поиска извинение, и пак се отпусна на седалката.

Марион е вътре.

Мунк се стегна. Сега не можеше да влиза в тази роля. На дядо. Микелсон, естествено, бе настоял той да си остане вкъщи, да остави другите да свършат работата, но и булдозер не би удържал Холгер Мунк. Той вдигна бинокъла пред очите си и погледна към мрачната къща.

— Колко време ще чакаме? — попита Къри нетърпеливо от задната седалка.

— Къри! — смъмри го отново Ким.

— Не, той има право — сдържано го защити Мунк. — Няма какво да чакаме.

Пак натисна копчето на интеркома.

— „Делта 2“, тук „9“. Обадете се.

— „9“, тук „Делта 2“, край.

— „Делта 2“, тук „9“. Бъдете в готовност за влизане.

— „Делта 2“, прието. Край.

Мунк се увери, че пистолетът „Глок“ е със свален предпазител и кимна на другите двама.

— Готови ли сме?

Ким потвърди.

— Готов картоф — изтананика Къри.

Мунк отвори предпазливо вратата и излезе от аудито възможно най-тихо.

83.