Миа отново усети тиксото върху устните си. Вкус на лепило на езика. Трудно дишаше. Паника. Не изпадай в паника. Дишай спокойно през носа. Не се буди, Марион. Не я оставяй да те види, стой мирно. Това е клопка, Холгер. Не изпращай хора в къщата. Тя е решила да отнесе всички със себе си. Не позволявай на никого да влиза вътре. Холгер. Не влизай. Не изпращай Ким или Къри, или Лудвиг, или Габриел, или Анете. Не изпращай никого. Нямаме хора за губене, Холгер.

Миа почувства убождане в дясната си ръка. Погледна надолу: Карен бе пъхнала игла във вената ѝ. Чу как рижо-русата психопатка шумоли с нещо зад нея, окачила бе торбичка на стойка, Миа усети, че нещо започва да се влива в тялото ѝ. Смразяваше и сковаваше кръвоносните ѝ съдове.

— Такааа — каза Карен и отново приседна на масата. — Жалко, не можахме да поиграем повече. Но е най-добре да умреш сега. Иска ми се да остана малко насаме с Марион. Трябва да прекараме известно време заедно, преди да заминем — само тя и аз. Не мога да те оставя тук. — Изсмя се тихо.

— Представи си колко ще е забавно, когато разберат, че си умряла само няколко къщи по-далеч. Ако оцелеят. Тези, които оцелеят. Кой вярва, че ще оживееш, Миа? Мунк? Ким? Онзи Ларшен, дето се мисли за нещо особено? Няма ли да е забавно да разберат?

Миа измънка зад тиксото. Русорижата психопатка не беше съвсем в час — не разбираше, че Миа не може да отговори. Карен барабанеше с ръце по масата, на която седеше. Цъкаше тихо с език. Почеса се по лицето. Стана. Изчезна от зрителното поле на Миа. Върна се с двуцевка. Отвори я, провери дали има патрони и в двете цеви. Затвори пушката и я остави на масата до себе си.

— Този, чието име не назоваваме, обичаше да стреля по животни — обясни тя и пак се почеса по лицето. — В това отношение си приличаме. И двамата обичаме да убиваме разни неща. Толкова е весело да ги гледаш как умират, нали, Миа? Приятно е, когато спират да дишат. Когато отпътуват.

Карен стана и излезе в коридора. Миа чу да се отваря и затваря врата. Слаб полъх свеж въздух се промъкна в стаята. После изчезна. Карен се върна.

— Няма да се застрелям с пушката, ако така предполагаш. На момичетата едва ли ще им хареса да имат учителка без лице, не си ли съгласна? Не, тя е просто така, за всеки случай, ако дойде някой. Човек никога не е достатъчно подготвен, нали, Миа?

Миа пак усети пареща болка в ръката си. Нещо почти металическо се вливаше в кръвта ѝ. Започваше да се затруднява да фокусира погледа си. Опита да се съсредоточи върху екрана. Марион вече не беше там. Дали Карен е слизала долу? Какво бе направила с момиченцето.

Карен поклати глава и се усмихна.

— Беше приятно да ги гледам как падат. Онзи глупак, дето засне филма, падна доста хубаво. За момент си помислих, че може да лети. Точно като Рогер Бакен. Рогер даже имаше крила. Такова удоволствие беше да го наблюдавам. Ти така ли си се чувствала, Миа? Когато си убивала?

За момент Миа припадна, изгуби съзнание, едва не напусна отвратителната стая за вечни времена, потръпна, когато пак се събуди.

Карен бе приготвила куфар.

— А аз бях толкова сигурна, че знаеш — отново се обади тя. — Че знаеш защо.

Сега Миа виждаше Сигри. В бяла рокля. Тичаща на забавен каданс сред полето.

Ела, Миа, ела.

— Маркус Скуг — подхвана Карен. — Сестра ми не беше особено умна, вярно е, но беше мила. Вината не е нейна. Той не беше свестен. Но какво да се прави? Мъже. Не си заслужават, нали? Тя се самоуби, след като ти го застреля. Не със свръхдоза, не, обеси се. Свръхдозата щеше да е по-добре, не мислиш ли, Миа? Като Сигри. На нея не ѝ е било толкова зле, когато е умирала. Не е скочила от дърво с въже на шията.

Карен погледна към вратата, пак се почеса по лицето.

— Да, да, това е любовта. Какво ли знам аз?

Миа вече не успяваше да държи очите си отворени. Не усещаше ръцете и краката си.

Карен стана. Приближи се до нея и я погали по бузата.

— Лек път, Миа Лунен лъч.

Сигри се затича към Миа през полето.

Спря пред нея и я погледна закачливо. Махна на сестра си.

Ела, Миа, ела!

Идвам, Сигри, чакай ме.

Нали аз ще бъда Спящата красавица, а ти — Снежанка?

Да, Сигри, с удоволствие.

Ела, Миа, ела!

Идвам, Сигри. Идвам.

Миа се предаде.

И последва веещата се бяла рокля през златножълтата нива.

82.

— „Делта 1“, отговорете.

Мунк отпусна копчето на интеркома и зачака отговор.

— „9“, тук „Делта 1“. Край.

— Тук „9“. Къде се намирате? Край.