Читаем Пътувам сама полностью

— Да — кимна Карен замислено, сякаш наистина се питаше дали не е трябвало да вземе повече. — Така е най-добре — с малки класове, всички да се виждат и да се чуват. Не ти ли се струва важно всички да се виждат и да се чуват? Пет са достатъчно, нали?

— Абсолютно — съгласи се Миа. — Браво на теб. Постъпила си разумно.

— Мислиш ли? — удиви се Карен.

— О, да, абсолютно — увери я Миа. Идеята ти е много хубава и планът ти е чудесен! Боже Господи, та Маргрете не може да ходи сама на училище!

— Нали? — Карен пак седна върху масата. — Това беше най-малкото, което можех да направя.

— Много добре си го замислила — продължи Миа. — И си го изпълнила невероятно умело. Все пак не разбрахме нищо. Хубаво успя да ни заблудиш. Много си добра.

— Нали? — Карен се засмя и плесна с ръце.

— Да, най-умната, която съм срещала — похвали я Миа.

— Замислях го дъъълго — сподели Карен. — Много подробно. А после се оказа толкова лесно. Това е най-лошото — беше толкова лесно, толкова лесно, та вие тръгнахте по съвсем погрешна следа. Весело си поиграхме, не мислиш ли?

— Да, беше много забавно — усмихна се Миа.

— А сега сме близо до края. Ще бъде хубаво — въздъхна Карен. — Сега просто всички ще умрем и готово.

— Да, ще бъде хубаво. — Миа пак се усмихна, а мислите препускаха в главата ѝ. — „Сега“ ли каза, Карен? Точно сега? Кой ще умре сега?

— Първо ти — осведоми я Карен. — После Марион. Или не, почакай. Всъщност още не съм решила.

— Не си ли? Нямаш ли готов план? Не приличаш на себе си.

— Знам — засмя се Карен. — Но не мога да решавам всичко. Някои неща зависят от случайности.

— Така ли? Разкажи ми.

— Наех един тип да ми помага — Карен седна. — Мъжете са тъпи, нали знаеш?

— Адски тъпи — съгласи се Миа.

— Да, нали? Забележително задръстени. Но този наистина беше върхът. Изключително глупав, глупав, разбираш ли? — засмя се Карен.

— И кой е той?

— Ех, просто някакъв тип. Как ли се казваше? Да, името му беше Уилям. Беше женен, но искаше мен. Знаеш ги мъжете, много са елементарни. Помогна ми да построя стаята. Старата не ми харесваше. Исках нова.

— Защото е била стаята на Маргрете ли?

— Да, вече не беше хубава.

— Разбирам.

— Та той ми помогна да я ремонтирам и после ми хрумна нещо забавно.

— Какво?

Карен едва се удържаше. Кикотеше се като малка ученичка.

— Заснехме филм — прихна Карен.

— Филм ли?

— Да, с мобилния му телефон. Господи, колко се смях после!

Филмът на Кисе. Не беше истински.

Миа се помъчи да не сваля маската си.

— Какъв филм заснехте?

— Той се престори на много уплашен — смееше се Карен. — И зададе грешни координати на местоположението си. Знаеш — джипиес като онези в колите.

— Така ли?

— Зададе неверни координати. Не е ли забавно?

— Ужасно забавно — отвърна Миа, но вече не успяваше да се усмихне.

— И какви координати зададохте? — прокашля се тя.

— Това е най-веселото — изхихика Карен.

— Координатите са на къща надолу по пътя. Не е ли страшно забавно? Вие получихте филма, нали?

Карен пристъпи съвсем близо до Миа. Неуравновесената жена я погали по лицето със студената си ръка.

— Сигурно си въобразяваш, че ме заблуждаваш, Миа. Преструваш се на моя приятелка. Да не би да ме мислиш за глупава, а?

Миа усещаше студените ѝ пръсти върху очите и устните си.

— Получихте филма, нали? От жена му.

Миа кимна леко.

— Знаеш ли, Миа, не съм глупава. Не можеш да ме заблудиш. Правиш се на послушна? Защо се забавихте толкова дълго с филма? Честно казано, очаквах отдавна да се разнесе трясък.

На Миа ѝ се повдигаше. Карен прокарваше студените си пръсти по лицето ѝ, сякаш е сляпа и се опитва да се ориентира опипом.

— Какво се случи, Миа?

На Миа ѝ бе изключително трудно да стои кротко. Искаше ѝ се да ухапе лудата по пръста, но се отказа.

— Не ѝ пукаше за филма. Дойде едва преди няколко дни — отвърна Миа спокойно.

— Аха. Не го е обичала особено, нали?

Миа не отговори.

— Разбирам я — засмя се русорижата жена. — Той беше свиня. Но е у вас, нали?

Миа кимна предпазливо.

— Чудесно. В такъв случай чакаме да се чуе „бум“.

Карен се ухили и зае мястото си върху масата.

— Значи е съвсем наблизо? — поиска да се увери Миа.

— Да, нали е много забавно. Ще чуем пукот, а може и да погледаме малко. Ако успеем да видим нещо.

Карен стана и изчезна от полезрението ѝ. Миа усещаше студа, който лъхаше от злия човек зад нея. Пак погледна скришом екрана. Изпадна в ужас, когато забеляза, че Марион се събужда.

Не, не, Марион. Продължавай да лежиш неподвижно.

— Впрочем ти няма да чуеш — прошепна гласът в ухото ѝ. — Няма да можеш да чуеш пукота.

Карен я погали по бузата.

— Сега ще умреш, не е ли прекрасно?

Миа направи последен отчаян опит да се освободи, но не успя да помръдне. Вече не можеше да се удържи. Усещаше, че я обзема ярост и не можеше да я спре. Тялото ѝ щеше да експлодира.

— Проклета луда!

— Така, така, внимавай с езика, Миа — смигна Карен.