— Да оставим за момент настрана какво казах. Окей?

— Окей? — повтори Майкен с въпросителна интонация и избърса една сълза от бузата си.

— Разкажете ми по-подробно за това, което споменахте.

— Старците ли? — Майкен се изпъна на стола.

— Кои са старците?

— В старческия дом — отвърна тихо Майкен. — Запознах се с Карен в Хьонефос. В една дискусионна група за бездетни хора. Сприятелихме се. Тя го измисли, каза, че познавала някакъв човек.

— Кого?

— Един свещеник. Или май не бил свещеник, ами търговец на коли, но станал свещеник и ограбвал парите на хората, които скоро щели да умрат.

— Наследство ли?

Миа бе уведомила отдела за религиозната общност, опитала се да подведе майката на Мунк и да се домогне до имуществото ѝ.

Майкен Стурберге кимна.

— Получавахме пари за всички привлечени хора, които бяха…

— Които бяха какво?

Майкен се поколеба.

— Ами, знаете, стари — податливи на приказки за рая.

Тя очевидно се срамуваше. Търкаше дланите си, отпуснати в скута.

— И колко дълго продължи това?

— О, дълго. Дълго. Измамихме много хора.

Вратата се отвори и Къри влезе в стаята. Анете натисна копчето на диктофона.

— 22.57. Следовател Йон Ларшен току-що влезе в стаята. Разпитът на Малин Щолц, Майкен Стурберге продължава. — Тя погледна Къри, който и отвърна с кимване.

— Всичко е вярно — докладва той лаконично.

— Коя е Карен? — попита Анете.

— Не познавате ли Карен? — учуди се Майкен.

— Коя Карен? — запита и Къри.

— Не, не познаваме Карен — каза Анете.

— Аз познавам Карен. — Мунк ненадейно се бе озовал се в стаята.

Анете дори не бе чула вратата да се отваря.

— 22.59. Ръководителят на Специалния отдел, Холгер Мунк, току-що влезе в стаята за разпити — съобщи Анете на микрофона.

— Къде е Карен? — попита Мунк и приседна на ръба на масата.

Майкен Стурберге, изглежда, се засрами от присъствието на Мунк. Познаваха се. И тя бе участвала в опита да бъде отнето имуществото на семейство Мунк.

— Съжалявам, Холгер — измърмори и заби поглед в скута си. — Исках само да имам дете. Защо да нямам дете, след като всички други имат?

— Всичко е наред, Малин — каза спокойно Мунк и сложи ръка на рамото ѝ. — Само ми кажи къде е Карен.

— Майкен — вметна Анете.

— Какво? — Мунк се обърна към нея.

Анете бе виждала шефа си на предела на силите му и преди, но никога до такава степен. Той едва успя да я погледне в очите. Ако не знаеше за непоносимостта му към алкохола, щеше да е убедена, че е пил.

— Майкен Стурберге. — Къри кимна към Мунк в опит да го успокои.

— Майкен ли? Добре, Майкен — съгласи се Мунк. — Къде е Карен?

— О, не, не! — Майкен започна да се полюшва напред-назад на стола.

— Мунк? — обади се Анете, но той отказваше да я слуша.

— Трябва да науча къде е Карен, схващаш ли? Трябва веднага да разбера къде е!

Мунк се наведе и хвана раменете на слабото момиче. Майкен Стурберге реагира инстинктивно и закри лицето си с ръце.

— Не, не, не.

— Мунк — строго се намеси Анете.

— Къде е Карен? — изкрещя Мунк и разтърси слабото момиче.

— Мунк — извика Анете.

— Къде е Карен?!

Мунк я държеше за раменете и я разтърсваше силно. Анете понечи да стане, но Къри я изпревари. Едрият полицай хвана с мощните си ръце Мунк и го изведе от залата за разпити.

— Добре ли си, Майкен? — попита Анете, когато останаха сами в стаята.

Слабото момиче я погледна с уплашени очи и колебливо кимна.

— Само за момент ще поговоря с двамата и се връщам. Става ли?

Майкен отново кимна.

— Майкен?

Тя я погледна.

— Да?

— Всичко ще се нареди. Вярвам ти.

Майкен избърса една сълза от лицето си.

— Много благодаря.

Анете се усмихна, сложи ръка на рамото ѝ и излезе.

— Какви, по дяволите, ги вършиш, Мунк?

В коридора стоеше Къри, който все още държеше здраво началника.

— Съжалявам — измънка Мунк. — Марион е при нея. При Карен. Момиченцето ми е при нея. Марион е при нея.

— Успокой се — кротко го призова Къри.

— Заведи Майкен в някоя килия — нареди спокойно Анете. — Аз ще се заема с Холгер.

Къри прие неохотно и отпусна хватката, в която бе сграбчил светлокафявото палто. Влезе в стаята за разпити и ги остави сами в коридора.

— Добре ли си Холгер? — Анете положи ръка върху рамото на шефа си.

— Момиченцето ми е при нея — простена Мунк.

— Коя е Карен? — поинтересува се спокойно Анете.

— Работи в дома — изломоти Мунк. — Отвлякла е момиченцето ми, Анете. Моето момиченце.

— Ще я намерим — обеща Анете. Телефонът ѝ иззвъня.

— Анете.

— Дай ми Холгер — задъхано се обади Габриел Мьорк от другата страна.

Тя подаде телефона на Мунк.

— Да?

Мунк изслуша краткото известие и затвори телефона почти веднага.

— Филмът на Кисе. Имаме джипиес координатите. Вземи Къри, става ли?

Пълният полицай се втурна надолу по коридора, без да дочака отговор.

79.