Читаем Произход полностью

— Да. Макар че това сравнение е малко обидно, ако питате мен.

— Защо смятате така? — възрази Лангдън. — Нострадамус е най-прочутият предсказател на всички времена!

— Не искам да ви противореча, професоре, но Нострадамус е написал почти хиляда неясни четиристишия, които през следващите четири века са били подложени на творчески прочит от страна на суеверни хора, опитващи се да открият смисъл там, където няма такъв… от Втората световна война и смъртта на принцеса Даяна до атентата срещу Световния търговски център. Това е пълен абсурд. За разлика от него, Едмънд Кърш е публикувал неголям брой съвсем конкретни предвиждания, които са се сбъднали в съвсем кратък срок — облачния компютинг, безпилотните автомобили, процесорния чип, задействан само от пет атома. Господин Кърш няма нищо общо с Нострадамус.

„Взимам си думите назад“ — помисли си Робърт. Твърдеше се, че Едмънд Кърш се радвал на войнствена лоялност от страна на своите сътрудници, и Уинстън явно се числеше към неговите верни последователи.

— Е, доставя ли ви удоволствие обиколката? — смени темата гидът.

— Да, благодаря. Браво на Едмънд за разработването на тази дистанционна екскурзоводска технология.

— Да, той отдавна е мечтал за такава система и е вложил страшно много време и пари, за да я създаде тайно.

— Защо? Технологията не ми се струва чак толкова сложна. Признавам, че отначало бях скептичен, но вие ме убедихте — разговорът ни е изключително интересен.

— Много любезно от ваша страна. Надявам се да не разваля впечатлението ви, като ви разкрия истината. Боя се, че не бях съвсем откровен с вас.

— Моля?

— Първо, не се казвам Уинстън. Истинското ми име е Арт.

„Като английската дума за «изкуство»“ — помисли си Лангдън и се засмя.

— Музеен екскурзовод на име Арт?! Е, не ви обвинявам, че ползвате псевдоним. Приятно ми е да се запознаем, Арт.

— Освен това, когато ме попитахте защо не ви развеждам лично из музея, аз не ви излъгах, че господин Кърш иска да ограничи броя на хората в сградата. Но това не е всичко. — Гидът замълча за миг. — Всъщност не мога да се движа.

— О… ужасно съжалявам. — Робърт си го представи седнал на инвалидна количка в кол център и се почувства гузен, задето Арт се е стеснявал да му разкрие състоянието си.

— Няма нужда да ме съжалявате. Уверявам ви, че с крака бих изглеждал изключително странно. Разбирате ли, аз не съм точно какъвто си ме представяте.

Лангдън забави крачка.

— Какво искате да кажете?

— „Арт“ не е име, а съкращение. От „artificial“ — изкуствен. Въпреки че господин Кърш предпочита думата „синтетичен“.

— Гласът направи пауза. — Всъщност, професоре, тази вечер вие общувате със синтетичен гид. Нещо като компютър.

Робърт неуверено се заозърта.

— Това някаква шега ли е?

— Съвсем не, професоре. Напълно съм сериозен. Едмънд Кърш е вложил десет години и близо един милиард долара в разработването на синтетичен интелект и тази вечер вие сте един от първите, които влизат в досег с резултата от неговите усилия. Развежда ви синтетичен гид. Аз не съм човек.

В първия момент Лангдън просто не можа да го приеме. Дикцията и граматиката на Арт бяха съвършени и като се изключеше малко неловкият му смях, професорът рядко беше общувал с толкова добре изразяващ се човек.

„Наблюдават ме — осъзна той и затърси скрити камери по стените. Подозираше, че е станал неволен участник в някакво странно произведение на «изкуството на преживяването», майсторски режисиран театър на абсурда. — Използват ме като мишка в лабиринт“.

— Малко съм смутен — заяви Робърт и гласът му отекна в пустата галерия.

— Моите извинения — отвърна Уинстън. — Напълно ви разбирам. Очаквах, че ще ви е трудно да го осмислите. Предполагам, че затова и Едмънд ме помоли да ви доведа тук, далече от другите гости. Тази информация е предназначена само за вас.

Лангдън заоглежда сумрачното пространство, за да види дали там не се крие някой.

— Както несъмнено ви е известно, човешкият мозък е бинарна система — продължи гласът, странно необезпокоен от смущението на професора. — Синапсите или реагират, или не, и действат като своеобразен компютърен ключ. В мозъка има над сто трилиона такива ключа, което означава, че изграждането на мозък по-скоро е въпрос на мащаб, отколкото на технология.

Робърт почти не го слушаше. Вървеше напред, вперил поглед в знака „Изход“ и стрелката, сочеща към отсрещния край на галерията.

— Разбирам, че ви е трудно да приемете човешкото звучене на гласа ми като машинно генерирано, професоре, но речта всъщност е най-лесната част. Дори обикновеният електронен четец на книги за деветдесет и девет долара се справя доста добре с имитирането на човешка реч. Едмънд е инвестирал в това милиарди.

Лангдън се закова на място.

— Щом си компютър, отговори ми на следния въпрос. Какъв е бил промишленият индекс Дау Джоунс при затварянето на борсите на двайсет и четвърти август хиляда деветстотин седемдесет и четвърта?

— Тази дата се пада в събота — моментално отговори гласът. — Затова борсите изобщо не са отваряли.