Читаем Произход полностью

Робърт потръпна. Нарочно беше избрал датата. Заради фотографската му памет, датите завинаги се запечатваха в паметта му. Онази събота най-добрият му приятел имаше рожден ден и той добре си спомняше следобедното парти край басейна. „Хелена Ули носеше сини бикини“.

— Затова пък предишния ден, петък, двайсет и трети август, при затварянето на борсите промишленият индекс Дау Джоунс е бил шестстотин осемдесет и шест цяло и осемдесет стотни, спад със седемнайсет цяло и осемдесет и три стотни пункта при загуба от две цяло и петдесет и три стотни процента.

Лангдън за момент онемя.

— С удоволствие ще почакам, ако искате да проверите данните на смартфона си — бодро го информира гласът. — Макар че не ми остава друг избор, освен да посоча, че в това се крие известна ирония.

— Но… аз не…

— Предизвикателството пред синтетичния интелект не се състои в бързия достъп до информация, което всъщност е елементарно, а в способността за откриване на взаимовръзките между данните, нещо, в което вие, струва ми се, ни превъзхождате, нали? — продължи гласът. Малко британският му акцент сега сякаш звучеше по-странно. — Както и на взаимовлиянието между идеите. Това е една от причините, поради които господин Кърш искаше да тества възможностите ми конкретно върху вас.

— Мен ли да тества? — не разбра Лангдън.

— Не, разбира се. — Пак онзи неловък смях. — Да тества мен. Да провери дали съм в състояние да ви убедя, че съм човек.

— Тестът на Тюринг.

— Точно така.

Предложен от криптоаналитика Алън Тюринг, този тест, спомняше си професорът, представляваше проверка на способността на машината да се държи като човек. Накратко казано, арбитър слушаше разговор между машина и човек и ако не успееше да познае кой от участниците е човекът, тестът се смяташе за издържан. През 2014 г. тестът на Тюринг за пръв път беше преминат успешно в лондонското Кралско дружество. Оттогава изкуственият интелект се развиваше с бясна скорост.

— Засега никой от нашите гости не е заподозрял нищо — продължи гласът. — Всички се забавляват чудесно.

— Чакай, всички гости ли разговарят с компютър?!

— Формално всички разговарят с мен. Няма проблем да функционирам многопосочно. Вие чувате основния ми глас — гласа, който предпочита Едмънд, — но останалите гости чуват други гласове и езици. Въз основа на вашия профил като образован американец избрах основния си мъжки глас с британски акцент. Предвидих, че той ще внуши повече доверие от, да речем, провлечен южняшки говор на млада жена.

„Това нещо да не би да ме обвинява в шовинизъм?!“

Лангдън си спомни за един популярен запис, разпространен по интернет преди няколко години. Шефът на вашингтонската редакция на „Тайм“ Майкъл Шерър получил обаждане от телемаркетингов робот, който говорел толкова човешки, че журналистът качил записа онлайн, за да могат да го чуят всички.

„А това се случи отдавна!“ — осъзна Робърт.

Кърш от години се занимаваше с изкуствен интелект и от време на време се появяваше по кориците на списанията, за да съобщава за различни успехи. Неговото отроче „Уинстън“ явно бе последното му постижение.

— Наясно съм, че всичко това ви се струпва изведнъж, но господин Кърш настоя да ви покажа спиралата, пред която сте застанали в момента. Той ви моли да влезете в нея и да продължите до самия ѝ център.

Лангдън се вторачи в тесния проход и мускулите му се напрегнаха. „Това ли е представата на Едмънд за студентски майтапи?“

— Не може ли просто да ми разкажеш какво има вътре? Не си падам много по тесни места.

— Интересно, този факт не ми беше известен.

— Нямам навика да включвам клаустрофобията в публичната си автобиография. — Той се овладя. Още не можеше да свикне с мисълта, че разговаря с машина.

— Не се безпокойте, вътре в спиралата е доста просторно, а и господин Кърш специално помоли да видите центъра ѝ. Преди да влезете обаче Едмънд иска да си свалите слушалките и да ги оставите на пода.

Робърт погледна извисяващата се пред него скулптура и се поколеба.

— Няма ли да влезеш с мен?

— Явно не.

— Знаеш ли, всичко това е адски странно и нямам особено…

— Като се има предвид, че заради Едмънд сте дошли чак в Испания, професоре, нищо не ви струва да извървите и няколкото крачки в това произведение на изкуството. Ежедневно го правят дори деца и нищо им няма.

Никога не го беше мъмрил компютър, ако това можеше да се определи като „мъмрене“, но острата забележка постигна желания ефект. Лангдън свали слушалките, внимателно ги остави на пода и се обърна към отвора в спиралата. Високите стени образуваха тесен коридор, който завиваше и изчезваше в мрака.

— Нищо няма да излезе — произнесе той, без да адресира думите си към никого.

После дълбоко си пое дъх и влезе в спиралата.

Коридорът не свършваше и не свършваше, виеше се по-надълбоко, отколкото Лангдън беше предполагал, и скоро той изгуби броя на обиколките. С всяко следващо завъртане проходът все повече се стесняваше и широките му плещи вече почти опираха в стените. „Дишай, Робърт“. Наклонените метални листове сякаш всеки момент щяха да паднат навътре и да го смажат под тонове стомана.