Читаем Произход полностью

— Клайн се е прочул със сините си картини, но също е известен с една фотографска илюзия, наречена „Скок в празното пространство“, която предизвикала голяма паника при публикуването ѝ през хиляда деветстотин и шейсета.

Професорът беше виждал „Скок в празното пространство“ в нюйоркския Музей за модерно изкуство. Снимката беше меко казано смущаваща — изобразяваше добре облечен мъж, който скача с разперени ръце от висока сграда. Всъщност представляваше трик — блестящо замислен и майсторски изпълнен с бръснарско ножче много преди времето на Фотошоп.

— Освен това Клайн е композирал музикалното произведение „Еднозвучие-мълчание“, в което симфоничен оркестър цели двайсет минути изпълнява един-единствен тон, ре мажор.

— И хората го слушат?!

— Хиляди. И тонът е само първата част. Във втората част музикантите седят неподвижно и в продължение на двайсет минути изпълняват „чисто мълчание“.

— Шегувате се, нали?

— Не, говоря съвсем сериозно. В негова защита, изпълнението сигурно не е било чак толкова тъпо, колкото може би звучи. На сцената също имало три голи жени, обилно боядисани в синьо, които се търкаляли по гигантски платна.

Въпреки че през по-голямата част от кариерата си беше изучавал изобразителното изкуство, Лангдън така и не се бе научил да харесва по-авангардните творби. Притегателната сила на модерното изкуство си оставаше загадка за него.

— Без да проявявам неуважение, Уинстън, трябва да ви кажа, че често ми е трудно да разбера дали нещо е „модерно изкуство“, или чисто и просто е шантаво.

— Ами, често тъкмо това е въпросът, нали? — невъзмутимо отговори гидът. — Произведенията във вашия свят на класическото изкуство се ценят заради изпълнението на твореца — тоест, колко е сръчен с четката върху платното или с длетото върху камъка. В модерното изкуство обаче шедьоврите често са по-скоро плод на идеята, отколкото на изпълнението. Например всеки спокойно може да композира четирийсетминутна симфония, състояща се само от един тон и мълчание, обаче идеята е хрумнала тъкмо на Ив Клайн.

— Съгласен съм.

— Разбира се, скулптурата „Мъгла“ навън е чудесен пример за концептуално изкуство. На авторката ѝ е дошла идея — да постави под моста перфорирани тръби и да пуска мъгла над лагуната, — но инсталацията е изпълнена от местни водопроводчици. — Уинстън замълча за миг. — Макар че оценявам авторката изключително високо, защото използва изразното си средство като шифър.

— Мъглата е шифър, така ли?

— Да. Завоалирано отдаване на почит към архитекта на музейната сграда.

— Франк Гери ли?

— Франк О. Гери — поправи го екскурзоводът. — Инициалите му образуват английската дума за „мъгла“ — „fog“.

— Хитро.

Лангдън тръгна към прозорците и Уинстън го информира:

— Оттам имате чудесен изглед към Черната вдовица. Видяхте ли „Маман“ на идване?

Професорът погледна към огромната скулптура на паяк на площада оттатък лагуната.

— Да. Доста е трудно да не я забележиш.

— По гласа ви усещам, че не ви допада.

— Опитвам се да я харесам. — Робърт замълча за миг. — Като специалист по класическо изкуство, тук съм малко като риба на сухо.

— Интересно. Предполагах, че тъкмо вие ще оцените „Маман“. Тя е чудесен пример за класическия принцип на успоредяването. Дори бихте могли да я използвате в лекциите си, когато преподавате за това.

Лангдън се вгледа в паяка и не забеляза нищо подобно. Що се отнасяше до лекцията за успоредяването, той предпочиташе малко по-традиционни примери.

— Май ще продължа да използвам „Давид“.

— Да, Микеланджело си е класика — позасмя се Уинстън. — Той гениално е изваял Давид в женствена контрапозиция — в ръката си героят отпуснато държи прашка и излъчва мекушава уязвимост. От очите му обаче струи гибелна решителност, жилите и вените му изпъкват в готовност да убие Голиат. Творбата едновременно е и нежна, и страшна.

Това описание направи силно впечатление на Лангдън. Искаше му се и неговите студенти да разбират шедьовъра на Микеланджело толкова ясно.

— „Маман“ не се различава от „Давид“ — продължи гидът. — Същото дръзко успоредяване на противоположни архетипни принципи. В природата черната вдовица е страховито създание — хищник, който улавя жертви в паяжината си и ги убива. И макар че е смъртоносна, тук тя е изобразена с яйчна торбичка, от която ще се роди нов живот, и това я прави едновременно хищник и родител — могъщо тяло върху невероятно тънки крака, което изразява сила и крехкост. „Маман“ може да се нарече съвременен „Давид“, ако желаете.

— Не желая, но признавам, че вашият анализ ми дава храна за размисъл — усмихнато отвърна професорът.

— Добре, тогава ще ви покажа едно последно произведение. По случайност — оригинал на Едмънд Кърш.

— Сериозно? Нямах представа, че Едмънд е творец.

Уинстън се засмя.

— Ще ви оставя сам да прецените.