Читаем Произход полностью

„С Коперник ли се сравнява?“ Скромността не се числеше сред силните страни на Едмънд, но това твърдение звучеше почти абсурдно. Хелиоцентричният модел на Николай Коперник — разбирането, че планетите се въртят около слънцето — беше възпламенил научната революция през XVI век, която бе сложила край на вековното учение на Църквата, че човечеството обитава центъра на Божията вселена. В продължение на триста години същата тази Църква беше заклеймявала неговото откритие, ала позициите ѝ вече бяха разклатени и светът никога нямаше да е същият.

— Виждам, че си скептичен — каза Кърш. — По-добре ли щеше да е, ако бях казал „Дарвин“?

Лангдън се усмихна.

— Същата работа.

— Добре, тогава ще те попитам следното. Кои са двата фундаментални въпроса, които човечеството си е задавало през цялото си съществувание?

Робърт се замисли.

— Ами, как е започнало всичко и откъде идваме.

— Точно така. И вторият въпрос е просто следствие на първия. Не „откъде идваме“, а…

— „Къде отиваме“ ли?

— Да! Тези две загадки лежат в сърцето на човешкия опит. Откъде идваме? Къде отиваме? Сътворението и съдбата. Това са универсалните загадки. — Кърш се втренчи в Лангдън. — Откритието, което направих, Робърт… съвсем ясно отговаря и на двата въпроса.

Лангдън се опита да осмисли думите му и техните зашеметяващи последици.

— Не знам… какво да кажа.

— Няма нужда да казваш нищо. Надявам се с тебе да намерим време да го обсъдим подробно след днешната презентация, обаче в момента трябва да поговорим за по-тъмната страна на всичко това — за евентуалните негативни ефекти от откритието.

— Мислиш ли, че ще има такива?

— Несъмнено. Като давам отговор на тези въпроси, аз влизам в пряк конфликт с религиозни учения, установени от векове. Сътворението и съдбата на човека традиционно са в областта на религията. Аз съм натрапник и това, което ще съобщя, няма да се хареса на религиите по света.

— Интересно — отвърна професорът. — Затова ли, когато миналата година обядвахме заедно в Бостън, цели два часа ме разпитва за религията?

— Да. И може би си спомняш какво ти обещах — че ще станем свидетели как научните открития напълно развенчават религиозните митове.

Робърт кимна. „Такова нещо трудно се забравя“. Самата дързост на думите на Кърш ги беше запечатала в паметта му.

— Спомням си. И аз ти възразих, че религията хилядолетия наред е преживявала откритията на науката, че изпълнява важна функция в обществото и макар да търпи развитие, никога няма да умре.

— Точно така. И тогава също ти казах, че съм открил целта на своя живот — да използвам научната истина, за да развенчая митовете на религията.

— Да, силни думи.

— И ти ме предизвика, Робърт. Заяви ми, че винаги, когато се натъквам на „научна истина“, противоречаща или подриваща догмите на религията, трябва да я обсъдя с теолог. С надеждата да осъзная, че науката и религията често се опитват да разкажат една и съща история на два различни езика.

— И това си спомням. Учените и духовниците често използват различен речник, за да опишат едни и същи загадки на вселената. Противоречията често са около смисъла, не около същността.

— Е, изпълних съвета ти. И обсъдих последното си откритие с духовни водачи.

— И?

— Чувал ли си за Световния парламент на религиите?

— Разбира се. — Лангдън беше голям почитател на техните усилия да стимулират междурелигиозен диалог.

— Тази година парламентът проведе срещата си в Монсератския манастир край Барселона, на около един час път от къщи.

„Разкошно място“ — помисли си Робърт. Беше ходил в планинската обител преди много години.

— Когато научих, че конференцията им е същата седмица, през която бях планирал да оповестя научното си откритие, не знам, аз…

— Запитал си се дали това не е знак от Бога ли?

Кърш се засмя.

— Нещо такова. Затова се обърнах към тях.

Лангдън се смая.

— Обърнал си се към целия парламент?!

— Не! Беше прекалено опасно. Не исках информацията да изтече преди лично да я съобщя, затова си насрочих среща само с трима от тях — по един представител на християнството, исляма и юдаизма. Четиримата се срещнахме насаме в библиотеката.

— Удивен съм, че са те пуснали в библиотеката — изненада се професорът. — Чувал съм, че е свято място.

— Казах им, че трябва да се срещнем на сигурно място — без телефони, камери и натрапници. И те ме заведоха в библиотеката. Преди да им съобщя каквото и да е, поисках да се закълнат, че ще пазят тайна. Те се съгласиха. И до този момент са единствените хора на света, които знаят нещо за моето откритие.

— Изумително. И как реагираха, когато им каза?

На лицето на Кърш се изписа засрамено изражение.

— Може би не постъпих по най-подходящия начин. Ти ме познаваш, Робърт, когато се разпаля, дипломатичността не е най-силната ми страна.

— Да, чувал съм, че малко повече тактичност няма да ти е излишна — отвърна със смях Лангдън. „Също като на Стив Джобс и много други гениални визионери“.