Болката се разпространи от челото към основата на носа. Очите му се насълзиха, когато се опита да навърже нещата.

Тими скача втори, но без мечето си, понеже то е у Анук, която знае името ми и се намира в „Кухнята на ада“, където засичам Лиза, чието пътуване е платено от някой си…

Мислеше си за дядото на Анук, за неговия блог (курвата, която вкара рака в тялото на моя син, дано акулите я разкъсат), и докато болката се врязваше като горелка в тила му, той мислеше за джобното фенерче, за това колко обичаше да рисува Анук, как се самонараняваше. После подутото лице на Елена се смени с пияния дискотанцьор с неоновото питие… и след секунда разбра.

Отговора.

Решението.

Изведнъж всичко му се изясни, но после нещо изпука в ушите му и този път не бе високоговорителят, а вентилът в главата му, който блокира от само себе си. И докато притеснените гласове около него ставаха все по-тихи и по-тихи, вътре в него слънцето залезе. Светът потъна в тъмнина.

Глава 46

Наоми

Извърших изневяра. По най-отвратителния начин. Правих секс срещу пари.

Всичко започна с едно недоразумение по време на студентските ми години, тогава все още се наричах Наоми Макмилън. През ваканцията работех като хостеса на едно изложение за автомобилни принадлежности в Сан Франциско, за да си подпомогна следването. Ние, момичетата, бяхме настанени в един хотел в съседство и в последния ден на изложението празнувахме доста разгорещено в бара. Там се запознах с един млад, добре изглеждащ мъж от Чикаго. Смяхме се, пихме, едното води към другото и на следващата сутрин се събудих в стаята му. Той бе заминал, но ми беше оставил нещо — двеста долара.

Мъжът си бе помислил, че съм проститутка.

Помня как в продължение на един час се бях втренчила в парите върху нощното шкафче, трепереща, но не от гняв към него, чиято фамилия така и не разбрах и чието име не означаваше нищо, а смаяна от самата себе си. Вместо да потъна в земята от срам или да се сметна за евтина, осъзнах, че мисълта да се отдавам на някого за пари ме възбужда. И то по начин — и това е най-лошото в тази история — който ме накара да го повторя.

През следващите ваканции съвсем съзнателно отивах в хотела. В къси роклички, предизвикателно гримирана. Сядах на бара. Мъжът ми никога не разбра по какъв начин осигурих следването си.

Скъпите си дамски чанти.

Пътуванията в Европа.

Знам, това, което съм правила, е не само лошо. То е болестно състояние. И въпреки че в един момент имах повече пари, отколкото можех да изхарча, не престанах. Не престанах дори след първата брачна нощ.

Паяка си бе оставил време, за да коментира признанието ѝ. Над десет часа според часовника на лаптопа. Междувременно, докато клечеше на студения под в очакване на кофата, Наоми бе почти полудяла. Ръцете ѝ, в които допреди няколко дни предполагаше, че е червеят, вече не я сърбяха, също и шията, под чиято кожа, обикновено нощем, паразитът толкова осезателно се гърчеше, че това почти винаги я събуждаше.

Сега не усещаше никакво парене, никакво хрупане, за сметка на това обаче силен натиск зад лявото око, което бе пределно ясно какво означаваше.

И как човек да се почеше под очната ябълка?