Читаем Пасажер 23 полностью

Взе телефона, стана и се затътри към банята. Трябваха му към десетина минути, за да прекоси стаята, дори се наложи да си почине, като приседна на ръба на леглото, иначе щеше да се строполи на половината разстояние. В банята не включи осветлението, тъй като искаше да си спести гледката в огледалото. Намери опипом тоалетната. Вдигна капака, дръпна боксерите си надолу (кой ме е съблякъл?) и докато сядаше, набра номера на Дизел. Той вдигна след цяла вечност.

— Да?

— Аз съм.

— Познаваме ли се? Мисля, че може да си Мартин Шварц, ако връзката не е толкова шибана.

— Колко е часът?

— Обаждаш ми се, защото искаш да знаеш колко е часът? Човече, трябва да ти е много скучно. — Дизел се засмя и после каза: — Сега е четиринайсет часът и осем минути. — После се оригна.

Четиринайсет часът? Ако се имаше предвид часовата разлика, в Атлантика сега бе дванайсет часът на обяд. Той бе спал най-малкото десет часа.

— Хубаво, че си на линия. Провери ли си имейла?

— Не.

— А трябва. Прегледах списъците на персонала и пасажерите, които колегата ти Бонхьофер ти е дал.

Докато Дизел говореше, Мартин започна да се облекчава.

— Имаме почти шестстотин съвпадения на гости и служители, които са били на борда, когато Надя и Тими изчезват, както и пет години по-късно, когато Анук и майка ѝ официално са обявени за изчезнали.

— Колко от тях са потенциални изнасилвачи?

— Имаме 338 служители. От дърводелеца, през готвача, до капитана. Да предположим, че списъкът е пълен. И тук се натъкваме на най-големия проблем.

— Мислиш, че Бонхьофер не ми е дал целия списък?

— Мисля, че може въобще да не ти е дал истинските списъци. За да спестят пари, повечето корабни компании наемат като подизпълнители евтини чуждестранни фирми. Понякога си измислят имена или укриват такива заради данъците, или надписват, за да приберат вноските. Това е един омагьосан кръг.

Мартин се замисли. Излизаше, че списъците с пасажери и сътрудници са задънена улица.

— А как стоят нещата с пасажерите? — въпреки това попита той. — Имаме ли съвпадения и тук?

— Да, разбира се. Пасажерите по круизните кораби са рецидивисти. Но тук изборът е по-малък. Ако от осемдесет и седмината пътници, които са били на борда както преди пет години, така и преди два месеца, отпаднат самотните майки и привидно мъртвите пенсионери, остават тринайсетина мъже, които могат да бъдат потенциални изнасилвачи. А сега се дръж!

Дизел направи пауза.

— Какво?

— Един от тях се казва Петер Пакс.

Името ми под прикритие?

— Това не е възможно!

— Е, какво да ти кажа, приятелю.

Мартин си представи как Дизел вдига рамене.

— Ако навремето в училище беше изкарал курсове по плуване, сега щях да те посъветвам да отплуваш обратно към къщи. Виж, някой иска да те натопи в нещо!

Да. И аз знам кой.

Мартин посегна към тоалетната хартия.

— Името му започва с Егор и завършва с Калинин.

— Собственикът на компанията?

— По всяка вероятност и капитанът е замесен, не съм много сигурен за този охлюв.

— Можеш ли да разбереш коя каюта е наел Пакс?

За разлика от традиционните хотели, където зависиш от благоволението на рецепционистите дали ще получиш воняща стаичка до паркинга, или обляна в светлина стая, то по правило при круизните кораби можеш сам да си избереш номера на каютата.

— Да, някъде я имах записана. Чакай да видя.

Мартин стана и пусна водата.

— О, не, моля те! Само не ми казвай, че по време на разговора ни си правил това, което се чува — възмути се Дизел.

Мартин не му отговори, а го помоли да проучи още някого.

— Кого?

— Лиза Щилер, петнайсетгодишна, берлинчанка, майката се казва Юлия, и двете са в актуалния списък на пасажерите. Открий, моля те, кой е платил пътуването им и как е направена резервацията. И виж дали не можеш да намериш едно видео в… — Трябваше да разрови паметта си, за да се сети за името на платформата, която вчера Бонхьофер му спомена. — … в Isharerumors, тагнато с името Лиза Щилер.

— И за какво ти е?

— Лиза е на петнайсет години и от вчера е изчезнала. Видеото може да е отключващият фактор за самоубийството ѝ.

Дизел въздъхна.

— Още едно дете? Небеса, какво става при теб?

— Всичко е навързано. Например видях Лиза на път към Анук на… — Мартин заекна — … на долната палуба, където тя всъщност няма… — Той спря на средата на изречението.

Какво е това?

— Хей, ало! Сега и ти ли скочи зад борда? — извика Дизел.

— Млъкни за малко!

Свободният сигнал в главата му бе намалял, ала сега го подразни друг шум. Цяла гама от звукове. Вероятно те са били там през цялото време, ала той ги възприемаше едва сега. Мартин постави ръка на мивката и усети вибрациите. Излезе непохватно от банята, ориентирайки се по лъча светлина, идващ откъм завесите. Дръпна първо тях, а после отвори и балконската врата. Студен свеж въздух нахлу в каютата.

Това, което видя, обясняваше напълно стърженето, скърцането, вибрирането и бученето наоколо. И клатенето на кораба.