Заслужаваше плесница, задето ѝ даде да разбере, че непоносимото състояние, в което се намираше сега, би могло да трае и години.

Не мога и ден да понеса това. Следващата мисъл, която ѝ мина през ума, бе, че Мартин Шварц също не е могъл да го понесе. Той стоеше пред нея, говореше, дишаше, плачеше, ала не живееше. Юлия затвори очи и изхлипа. В един филм това би бил моментът, в който героинята плаче на рамото на непознатия. В реалния живот обаче това бе моментът, в който тя и при най-малкото докосване би удряла като бясна напосоки.

— Да не бяхме се качвали на този кораб — изстена тя. Да бяхме се чули с Том минута по-рано! — Това е перфектното място за самоубийство. Самият Даниел го каза.

— Даниел? Вие познавате лично капитана? — Мартин я погледна невярващо.

— Да, той е кръстникът на Лиза. Той ни покани.

— Кого съм поканил?

И двамата се обърнаха към вратата, която безшумно се бе отворила.

Даниел извади от шкафа в коридора един дъждобран.

— Лиза. На това плаване.

Объркан, капитанът поклати глава:

— Как ти хрумна това?

Юлия го зяпна, сякаш бе извънземен.

— Престани, ти ѝ подари проклетия круиз за рождения ден.

— Не, Юлия, нещо бъркаш.

— Аз съм се объркала? Да не си си изгубил ума, Даниел? Та ние се чухме на рождения ѝ ден. Дори ти благодарих!

Тя усети как се изчерви. Даниел продължаваше да клати глава, но изглежда, се бе замислил.

— Всъщност тогава имах предвид преместването. След като видях резервацията, ви преместих от една вътрешна каюта в две каюти с балкон. Но аз не съм я правил. Бе направена в интернет. Дори се учудих, че преди това не си ми се обадила.

— Това означава… — Тя прехапа долната си устна.

— Че Лиза те е излъгала — допълни Бонхьофер.

— По-лошо — подхвърли непознатият.

Мартин Шварц погледна в очите първо Даниел, после и нея.

— Това означава, че дъщеря ви отдавна е планирала всичко.

Глава 44

Единият от родителите. Едно дете. Трети човек, който плаща круиза, но не е на борда.

Така както бе при Наоми и Анук Ламар.

Както и при Надя и Тими.

Сходствата ставаха все по-очевидни. И дори да не можеше да разчете знаците, той знаеше, че това не би могло да е случайност.

— Но… но откъде… имам предвид… едно такова пътуване е скъпо. Откъде може Лиза да има пари за това? — питаше се изумена Юлия.

— Как е платена резервацията? — поиска да узнае Мартин.

— Трябва да проверя — отвърна Бонхьофер и припряно погледна часовника си. По всяка вероятност очакваше обаждане.

— Лиза няма кредитна карта — каза Юлия и в същия момент постави и двете си ръце пред устата. — Мили боже, видеото! — изхълца тя.

— Какво видео? — попита Мартин.

Капитанът остави дъждобрана върху един шкаф и се приближи, клатейки глава.

— Това са глупости, Юлия, и ги го знаеш — опита се да я прегърне, но тя се отскубна.

— Откъде мога да знам каквото и да било? — изкрещя му тя. — Ако действително познавах дъщеря си, сега тя щеше да е при мен, а не някъде там… — Гласът ѝ заглъхна.

— За какво видео става въпрос? — попита отново Мартин.

— Показва как дъщеря ѝ уж заработва на улицата — обясни му Бонхьофер. После отново се обърна към Юлия: — Това е мръсна инсинуация, както и всичко в този сайт. Лиза е жертва на тормоз. Не е проститутка, която си заработва парите за круиз.

Нещо изпука и Мартин чу шептене. После звукът се усили, след като капитанът завъртя някакво копче в стената на каютата.

Бонхьофер отново намали звука. Междувременно Мартин бе намерил дистанционното върху стъклената масичка и включи плазмения телевизор. Пети канал показваше снимка в голям размер, преснимана от паспорт, където човек не биваше да се усмихва, поради което младото момиче с восъчнобялата кожа и катраненочерната грива никак не изглеждаше в добро настроение. Когато я видя, Юлия избухна в сълзи, а Мартин получи сърцебиене.

— Познавам я — изрече той с поглед, вперен в телевизора. — Срещнах я преди малко.

Глава 45

— Какво? — едновременно попитаха Бонхьофер и Юлия. — Познавате Лиза?

Мартин кимна.

— Виждал съм я веднъж. Тук на кораба.

— Къде?

— Долу.

— Какво имате предвид с това долу? — кресна Юлия.

Мартин размени поглед с капитана, който веднага разбра какво имаше предвид.

Долу. Палуба A. Каютите на персонала.

Мартин се удари по главата. Тъпа болка запулсира в лявото му слепоочие. Вчера рано сутринта се разминаха с Лиза Щилер в коридора, когато Елена го водеше при Анук.

— Какъв съм идиот, трябваше веднага да се сетя! Нито една камериерка няма право да носи пиърсинги на този консервативен кораб. Тя не бе от персонала.

Какво, по дяволите, търсеше там? И как въобще бе влязла?