— И действително е ново. Кухнята на ада досега не е била използвана. В една реална ситуация би била крайно непрактична. Действително има още един товарен асансьор, с който могат да се транспортират легла, но не бих подложила някой смъртно болен и на този начин на придвижване. Също така се носи слух, че компанията извършва тук опити с хора. — Тя се засмя. — С непокорни служители или с пасажери, които не са си платили сметките. Глупости, разбира се, но персоналът избягва „Кухнята на ада“ така, както вегетарианец щанда с месото. Говори се, че чистачите си предлагали един на друг пари, за да не чистят тук.

Срещуположните врати на асансьора се отвориха със съскане и те слязоха на същото ниво. Слисан, Мартин осъзна, че това не е асансьор, а шлюз.

— В случай на сериозна опасност нивото се затваря херметически. Притежава собствена вентилационна и водна система и независимо електрическо захранване. И ние, двамата хубавци, ще трябва да носим защитни костюми.

Те прекосиха едно преддверие с тумбеста рецепция, зад която обаче не чакаха никакви пациенти. Зад следващата врата от плексиглас той изненадващо се натъкна на мек килим, какъвто имаше в каютата му. Въобще малката преходна стая с двете кожени кресла и гардероба изглеждаше луксозно. Също и вратата, пред която стояха в момента, беше идентична с тези на пасажерските каюти, само дето шпионката гледаше в друга посока.

Лекарката погледна за кратко през нея. Очевидно доволна от това, което е видяла, тя накара Мартин да пробва собствената си карта.

— Картата ви е програмирана така, че да имате достъп до всички нива, които са необходими за работата ви. Можете по всяко време да я посещавате, но би било добре да ме уведомявате преди това.

— Анук заключена ли е? — попита неодобрително той.

Елена кимна сериозно:

— За собствената ѝ безопасност. Докато не знаем къде е била и кой стои зад всичко това, тя не бива да се движи из кораба без надзор. Ала при опасност винаги може да алармира с бутона над леглото си. — Тя посочи нагоре. Над касата на вратата имаше червен лост, който напомни на Мартин за спирачките за спешни случаи във влаковете. — При спешна ситуация с този лост можете да отворите вратата, но това ще задейства алармата на мостика. Затова най-добре би било да носите картата със себе си.

Мартин извади пластмасовата карта от джоба на дънките си, но после се поколеба. Преди да влезе, трябваше да бъде по-добре информиран за това, което го очакваше зад вратата.

— Това визитационният ви доклад ли е? — попита я той, сочейки към папката, която тя носеше под мишница.

Елена му я подаде безмълвно. Мартин бързо прегледа доклада на първия преглед.

Лошо общо състояние с признаци на занемареност. Пациентката не реагира на окуражителни и утешителни думи. Съмнение за мутизъм3.

— Напълно няма ли е? — попита Мартин относно диагнозата.

Доктор Бек кимна със съжаление.

— И дума не продумва. Само стене, плаче или сумти, и то предимно по време на сън. Има жестоки кошмари. В неврологично отношение всичко изглежда нормално, както виждате, има добри рефлекси, но…

— Но какво? — попита Мартин, после сам видя.

Находките относно физическото състояние в последната трета на доклада спряха дъха му: странично разположени повърхностни кожни драскотини директно до labia majora4.

— Хематоми върху вътрешната страна на горната част на бедрата. Дълбоки фисури на единайсет и осем часа в легнало положение? — Мартин цитира невярващо последния абзац в доклада.

Елена кимна тъжно:

— Естествено, взетият секрет може да послужи като доказателствен материал.

Боже мили!

Той затвори очи.

Съдейки по доклада, Анук Ламар е била многократно и зверски изнасилвана от похитителя си.

Глава 18

По същото време, пета палуба

Тиаго Алварез излезе от атриум-каютата (както смекчено наричаха вътрешните каюти с гледка към търговската улица на Султанът) и поздрави една по-възрастна дама по хавлия, която идваше от спа центъра и се размина с него. Зарадвана от неочакваното внимание на младия мъж, тя му подари една сияйна усмивка и неловко докосна току-що фризираната си коса.

Тиаго нямаше нужда да се обръща, за да е сигурен, че дамата гледа след него. Аржентинецът бе уверен в своето въздействие върху жените независимо от възрастта им. Те обичаха матовата му кожа, черните къдрици, които дори спреят за коса не можеше да укроти, и замечтания му поглед, в който винаги се четеше една меланхолична безпомощност.