Но успява да зърне изражението му, докато пътува нагоре. Напълно смаян е. Вижда как блъска по бутоните в кабината, докато отлита все по-високо и накрая успява да види само подметките на обувките му.

Втурва се към панела с бутони до вратата. Никога не се е возила на асансьор, нито е наясно как да го командва и не е сигурна кой от всички да натисне или дали не трябва да използва някаква комбинация. В крайна сметка се заема да ги натиска трескаво един след друг напълно произволно, докато не се превръщат в прости пластмасови издатини, върху които да излее нарастващата си уплаха.

— Джийн! — крещи и отмята глава назад, за да отправи поглед нагоре. Асансьорът продължава да се изкачва още по-бързо, като че е на път да бъде изстрелян през стъкления покрив на атриума.

После кабината спира. На най-горния етаж е и сега представлява просто една малка светла точка. Дочува викове. Идват от асансьора. Джийн е, а далечният му глас сякаш се носи от няколко галактики разстояние.

— Не те чувам! — изкрещява в отговор, но е наясно, че казаното не достига до ушите му, както и неговите думи не достигат до нейните. За миг обмисля да тръгне по стълбището и да изтича до горе, за да се присъедини към Джийн. Но се отказва от тази идея. Джийн я предупреди да не припарва до етажите между остъкленото лоби и най-горния етаж. Тъмни етажи, които може да са убежище за стотици здрачници, отдъхващи след нощните вълнения.

И после отново долавя гласа му. Силен и остър, звучащ пронизително от колоните до бюрото на охраната.

— Сиси, чуваш ли ме? Иди до будката на охраната. Използвам интеркома. Иди на бюрото на охраната.

Затичва натам. До колоната има бутони в различни цветове. Без да е сигурна точно кой да използва, тя решава да ги натиска последователно и да крещи името на Джийн. На петия опит най-накрая получава отговор.

Гласът му пробива.

— Сиси, асансьорът е блокирал на този етаж! Виж дали ще откриеш някакъв външен контролен панел около бюрото.

— Добре — отвръща тя и се взира в обезсърчаващите десетки бутони пред себе си. Натиска ги на случаен принцип и се мъчи да схване някаква логика.

— Сиси, чуваш ли… — започва да казва Джийн, преди гласът му да е погълнат от статичния шум.

И после нещо друго.

Някой друг.

Пръстите на Сиси застиват, реейки се над бутоните. Може би си е въобразила и…

— Помогни ми! — Гласът на Епап.

Мигом натиска бутона, с който говори тя.

— Епап?! О, по дяволите, това е неговият глас, това е Епап! — Тя се навежда по-близо до микрофона, а устните й почти докосват металната мрежа. — Джийн, виждаш ли го? Той добре ли е? — Заблъсква по микрофона, като че да измъкне отговор. — Джийн, с него ли си в момента?

После от колоните прозвучава ужасяващ писък.

Епап е.

— Помощ… Недей, моля те, недей! Не! — пищи.

Това я кара да се задейства. Вече не я е грижа за нищо; ще се втурне нагоре по стълбището, ако се налага. И в мига, щом се обръща да побегне, вдига поглед към асансьора.

Той слиза.

Когато достига до лобито, Сиси вече е отпред и потропва по вратите. Още преди да се отворят, вижда, че кабината е празна. Джийн явно е излязъл на последния етаж и е тръгнал да помага на Епап. Пъха се вътре и натиска бутона за последния етаж.

Той не светва. Натиска го отново.

Вратите се хлопват. Бутонът продължава да не светва.

И ето че изведнъж асансьорът започва да се изкачва. При вида на отдалечаващото се лоби чувства стомаха си лек. Като че гравитацията е сменила посоката си и тя пада нагоре към небето. Обръща се и вижда как прелитат отминаващите етажи. Големите цифри, с които е изписана номерацията, се сменят твърде бързо, че да ги разчете.

Всичко това е толкова погрешно. Не може да се отърси от усещането, че някой си играе с нея, нечия невидима ръка контролира действията й, все едно е марионетка. Блъска гневно по стъклото, като едва успява да повярва колко лековерно се пъхна в капана. Някак трябва да спре асансьора. Не може да допусне да я транспортира дотам, докъдето му се иска на него. На панела с бутони има ключ. Завърта го. Нещо прещраква и бутонът, показващ етажа, присветва, а после угасва.

Като че асансьорът само набира скорост и я понася още по-бързо нагоре. Изведнъж започва да забавя. Прелитащите номера на етажите постепенно започват да стават четими. 55, 56, 57, 58. После се появява бавно номер 59 и се заковава пред нея. По някаква причина асансьорът е спрял на пет етажа под последния.

Зън, чува да прозвучава.

Измъква пистолета от колана си. Сваля предпазителя. Прикляка, готова да срещне каквото и да се намира от другата страна.

42

Сиси

Вратите се отварят.