— С концентрирано съединение — отвръща главният съветник и пъха спринцовката в торбичка с цип. Сваля латексовите си ръкавици, смачква ги на топка и ги пъха в торбичката, а после старателно я закопчава. — Представлява смес от слюнка на петима различни здрачници. Центрофугирани заедно, после средните два — и най-ефикасни слоя — са извлечени, добавени са малко консерванти и ето я готовата жълта течност. Сега тя се движи из кръвоносната система на Дейвид. А в същия този момент кръвта прониква във всеки орган и във всяка негова молекула.

Двамата със Сиси се хвърляме към Дейвид, вече без изобщо да ни е грижа за мъжете и техните оръжия. Тях явно това не ги вълнува. Дейвид вече е започнал да трепери, кожата му е ледена на допир и покрита с пот. После тялото му е обхванато от конвулсии, ръцете му се блъскат в гладките плочки на пода.

— Сигурен съм, че Джийн вече е наясно — главният съветник говори меко, с поглед, прикован в Дейвид, — но нека да припомня за всеки случай. Веднъж заразен, човек се трансформира в здрачник в рамките на период между два часа и два дни. Слюнка от няколко здрачници ще повиши неимоверно скоростта на преобразяване.

Изведнъж Дейвид извива гръб, а тялото му се напряга като обтегната тетива на лък. Устата му зейва широко, а после се затваря и зъбите му изтракват. Мъжът с пушката насочва притеснено оръжието си към Дейвид.

— Това клето дете беше инжектирано със слюнка от петима здрачници.

В ръцете ми Дейвид е на път да полети към бездната. От всяка негова пора се лее пот, температурата му спада рязко и той трепери неудържимо, а трескавото му лице представлява неясно вибриращо петно.

— Двайсет секунди преди да се преобрази — обявява главният съветник, взрян в часовника си.

Сиси изпищява и скача на крака. Втурва се към главния съветник, но той не помръдва. Дори не потрепва, когато тя измъква кинжала от ръката му.

Тя разрязва дланта си наистина дълбоко. В шепата й започва да се събира кръв.

Главният съветник чеше китката си.

И в следващия момент тя коленичи до Дейвид, накланя главата му назад и сипва кръвта в леко отворената му уста. Хвърля кинжала към мен и аз го ловя във въздуха. След по-малко от секунда вече съм срязал собствената си длан и избутвам Сиси настрани, за да дам на Дейвид да пие от моята кръв. В рамките на следващата минута се редуваме да наливаме кръв в устата му. Дейвид спира да трепери и се отпуска в относителен покой. Но тялото му продължава да е владяно от треската, а тениската му е напоена с пот. Ще минат часове, преди да е излекуван напълно.

Главният съветник излъчва мълчаливо ликуване. Кима към един от мъжете. Той заменя оръжието с упойваща стрела с друго, заредено с Ориджин кръв. Цели се и натиска спусъка. Стреличката се забива в бедрото на Дейвид.

— Това ще ускори нещата — заговаря мъжът.

След секунди Дейвид се успокоява. Дишането му става равномерно и по-дълбоко. Температурата му се нормализира.

— Както виждате — изрича спокойно главният съветник, — умеем да сме… безскрупулни. Знаем за Дейвид. Знаем за Епап. Знаем…

— Млъкни — прекъсва го Сиси. — Просто млъкни най-накрая!

Главният съветник замълчава стъписан. После очите му проблясват, а ъгълчетата на устните му се извиват, устата му се разтваря и разкрива зъбите му. Имитира усмивка. Изкривена е гротескно и очевидно има за цел да послужи като подигравка към Сиси.

Тя отклонява рязко очи, а взорът й гори дупки в пода. Спестява си сблъсъка за друг ден.

Таблетът на главния съветник започва да присветва и да бипка. Той го поглежда и бързо чете.

— А сега ще се наложи да ме извините — обявява драматично. — Негово владичество се нуждае от мен. Доколкото схващам, става дума за нещо спешно.

Тръгва към вратата, като в същото време работи на таблета.

— Сега и двамата ще бъдете върнати в катакомбите. Но само за тази нощ, нали помните? Ще се видим отново тук още утре. — Поспира на вратата и оглежда помещението. Лепва на лицето си още една недодялана усмивка, а после издава фалшив зловещ смях. — Добре дошли в чисто новия си дом.

15

Гробовна тъмнина, тежка дрямка.

Бавно изпълзявам от нея и се отърсвам от замаяността на съня. Докосвам страните на нишата — влажни са заради кондензацията. Още съм заключен. Преди часове, когато главният съветник ме транспортира обратно в катакомбите, стъклената преграда беше останала спусната. Отмаляването ми заради източената кръв беше толкова сериозно, че бях потънал в дълбок сън.

Сега ме заобикаля сивота. Успявам да зърна редовете ниши от другата страна на коридора. Очертанията на всяка единица излъчват бледа светлина. Всички други също са заключени. Минало е доста време; колко точно не съм сигурен. Но ако се съди по дълбоко загнездилото се изтощение, допускам, че става дума за поне три или четири часа, откакто ни върнаха обратно тук със Сиси.

Сиси — къде е тя?