— Течността в тези резервоари е истинско технологично чудо — произнася Владетеля с кротко благоговение. — Действа като консервант — хепърите остават годни за консумация до три месеца. Както можеш да видиш, течността също така функционира като източник на светлина, озарява помещението равномерно и, при правилните условия, доста съблазняващо. Също така огледай основата на аквариумите. Може и вече да си забелязал крановете. Сръбвам по някоя глътка поне няколко пъти през деня. Трябва да призная, че естествените секрети от хепърите, примесени с разтвора, дават невероятен вкус като резултат. Наистина превъзходен.

Изведнъж момичето примигва.

От устата ми се откъсва сподавен стон.

Тя мига отново и очите й проблясват с ясно съзнание и разбиране за случващото се около нея. Повдига глава; опрените в стъклото й пръсти побеляват от натиска.

— Какво… Как…

— О, аз приех, че… — Той примигва объркано. — Живи са, разбира се, че още са живи; иначе как биха могли да произвеждат естествените секрети, за които споменах? Подаваме им кислород през тръби. Също така им вливаме втечнена храна. След като умрат — обикновено живеят по няколко седмици, — оставяме телата им да плават из разтвора. През това време мъртвата им плът ферментира доста добре. Консервирана и втасала хепърска плът — в действителност е истински деликатес. — Очите му заискряват при мисълта. — Би ли желал една глътка? Давай, използвай някой от крановете. Лично бих те обслужил, ако не бях така… завързан. Пръстите му се размърдват във въздуха, неспособни да достигнат китката му. — Или какво ще кажеш за една малка хапка? Бих могъл да ти дам насоки как да използваш щипците. Аквариумите наистина са с малко усложнена конструкция. Сериозно, опитай малко, давай. Изключително сочно е, направо се топи на езика ти… — Той отваря уста, а после я затваря. Отново я отваря, истински съкрушен е. Мъчи се да подбере следващите си думи. — Олеле… Ужасно съжалявам. Просто не… Направо забравих, че ти си… — мънка с искрено угризение в тона.

Момичето в аквариума бавно се завърта и милостиво излиза от полезрението ми.

— Кажи ми защо съм тук — тросвам се. — Знам, че не съм доведен, за да се хвалиш с аквариумите си.

— Защо… Да, разбира се — казва той, доволен, че неловкият момент е отминал. — Защо си тук? — повтаря, а после прави пауза в старание да намери точните думи. — Ами… Работата е там… Виж, няма как по друг начин да го представя… — И отново прави пауза.

— Какво?

— Нужна ни е помощта ти — завършва. Пръстите му отново чешат въздуха, като леко потреперват от нервност.

17

— Нужна ти е помощта ми? — изричам, убеден, че не съм чул правилно.

Пръстите му продължават да чешат въздуха, само че сега по-бързо.

— Ще възразиш ли да приглушим малко осветлението? — пита. — Причинява ми доста болка. Не? Благодаря. Намалете осветлението, моля. — След секунди светлината, идваща от аквариумите, отслабва. Стъклената преграда губи качествата си на огледало и групата служители от другата й страна става видима. Само че сега те са удвоили бройката си. И най-отпред с лека паника в изражението, видима, въпреки че очилата закриват половината му лице, стои главният съветник.

— Харесвам те — произнася Владетеля благо. — Искам да го кажа, преди да сме подхванали деловата част. И ако някой ден те изям, знай, че не е нищо лично, защото наистина ми допадаш. Притежаваш остроумие и смелост, при това в изобилие. Де да можехме всички да се похвалим с тези качества. — Дълбоко разположените му очи са потънали сред сенки.

— Какво искаш от мен?

— Онова, което искам от теб, и онова, което ми е нужно от теб, за съжаление са две различни неща. Онова, което искам, е плътта ти, да я разкъсам. Онова, което ми е нужно от теб, обаче, е съвсем различно.

Притеснено хвърлям поглед към тълпата служители, а после към аквариумите, които слава богу сега са твърде мътни, че да различа нещо във вътрешността им.

— Казвай.

Известно време той не реагира. В мълчанието му се усеща смущение.

— Най-просто казано — заговаря Владетеля, — сблъскахме се с определена ситуация.

— Каква ситуация?

Лицето му продължава да не издава нищо, но гърдите му се издуват и опъват металните ограничители.

— Първо малко предистория. По време на Лова на хепъри вие избягахте с лодка. Знаем, че бяхте последвани по река Неде от организацията ГИХ. Наясно си със съществуването на организацията ГИХ, нали?

Кимвам. ГИХ е съкращение от Групата издирване на хепъри и представлява организация от подземния свят, която търси хепъри, за които се говори, че са се инфилтрирали в обществото. Въпреки огромните усилия на Владетеля да унищожи това сдружение (самото му съществуване беше оскърбление срещу позицията на двореца, че хепърите са на изчезване), в последните години то не само беше оцеляло, но дори процъфтяваше. Помня как Ашли Джун ми обясни, че се присъединила с цел, както да избегне всякакви подозрения, така и да държи под око предполагаема активност от страна на хепърите.

Като вижда да кимам, Владетеля продължава: