Читаем Капанът полностью

Гласът му звучи твърде близо, почти в ухото ми. Няма как да е от другата страна на стъклената преграда. Трябва да е от моята страна. Присвивам очи в съответната посока и се опитвам да го зърна.

— Току-що осъзнах, че не можеш да ме видиш. Прости ми, беше редно да съм по-съобразителен. Включете осветлението в аквариумите.

Мигом засияват пет аквариума, издигащи се от пода до тавана и наподобяващи колони. Въпросните аквариуми, които са разположени от тази страна на преградата, ме заобикалят. В тях плуват тъмни и неясни форми. Но нещо откъсва вниманието ми от тях.

Владетеля. Стои едва на пет метра от мен.

Завързан е за висока стойка с форма на буква „Х“. Ръцете му са вдигнати високо и са прикрепени към стойката със стоманени гривни, обхващащи китките, лактите и бицепсите му. В почти идеална симетрия краката му са разкрачени и по сходен начин на глезените, коленете и бедрата също са поставени гривни. Окован по този начин, Владетеля стои в почти идеален хикс. Пристегнати са дори гърдите му, където се вижда подобие на метален гръден кош. Към ноздрите му са притиснати метални щифтове.

— Както виждаш — заговаря носово, — вързан съм здраво. Няма от какво да се притесняваш. — Проблемът с говора му не е заради фъфлене, а се дължи на слюнката, която се трупа в устата му. И хвърчи отвътре като горещи пръски от врящ чайник.

— Би било логично да се предположи, че след цял живот на постоянна диета, включваща хепъри, слюнчените ми жлези няма да са така чувствителни — отбелязва, а тонът му е необяснимо благ и мек.

Петте цилиндрични резервоара продължават да блестят все по-ярко. Сега вече успявам да зърна и други неща във вътрешността им. А те, колкото и да е плашещ видът на Владетеля, са още по-ужасяващи.

— Поставих тези щифтове на носа си, та да не бъда толкова… разсейван.

Примижава от болка, докато говори, а в ъгълчетата на очите му са се оформили фини бръчици. Заради светлината е: за мен е по-скоро слаба, но за него е твърде ярка. И понеже е вързан, не може да си сложи слънчевите очила.

Отблясъците от аквариумите са трансформирали стъклената преграда в огледало, с което замаскират множеството служители, стоящи от другата страна. Цялостната идея е тази страна от покоите на Владетеля да бъде трансформирана в място с по-лична атмосфера. Само за нас двамата.

— Сега, след като потуших страховете ти — подхваща той, — може би моментът е подходящ да сложа спирачка на някои идеи, който може да изникнат в главата ти. — Той отклонява поглед от моя и го забива надолу. Осъзнавам с пълен шок, че Владетеля най-неочаквано се оказва свенлив.

— Искрено съжалявам, че се налага да повдигам този въпрос, но съветниците ми бяха изключително настоятелни. Може би ще забележиш, че в дясната ми ръка има контролен панел. Съвсем просто е, само с един бутон, който лесно мога да натисна с палец. Едно движение и стъклената стена, която ни разделя от персонала ми, мигом ще се вдигне. Ще се нахвърлят отгоре ти след секунда, ако се почувствам… застрашен. — Бърчи нос отвратено. — Прости ми, задето зачеквам тази крайно неудобна тема, но е добре да отметнем тези неприятни аспекти.

— Какво искаш от мен? — питам, като обхождам с поглед заобикалящата ме обстановка. Няма врати за изход. Няма и прозорци или поне не от тази страна на стъклената преграда. Очите ми не спират да бъдат привличани отново и отново към аквариумите, като че са магнити. И по-точно към тъмните петна, плуващи вътре.

В най-близкия резервоар едно сиво петно постепенно придобива очертания, докато се носи към мен. И макар съзнанието ми да настоява да отклоня поглед, аз го виждам. Тъмната маса се оформя и се превръща в тяло. Разкрива се ухо, кичури коса, а после едната страна на лице се притиска към заобленото стъкло.

Потръпвам и почти проплаквам.

— Истината е — отново заговаря с извинителен тон Владетеля, — че апетитът ми за вкуса на хепърите е така неутолим, та се налага да държа по няколко в наличност по всяко време. За прилапване по средата на деня, когато безсънието завладее претовареното ми и преуморено съзнание. Вкусът на хепъри върху езика ми ме успокоява. Имай предвид, че не се нуждая от пиршество, а от нещо да ме закрепи до следващото хранене.

Тялото в аквариума бавно се завърта. Деформирано от извивките на стъклото, лицето изглежда издължено. Момиче е. Очите й са притворени, празни, безжизнени, ръцете й се реят покрай тялото като безполезни размекнати рула хартия. На лактите й има завързани въжета, които висят надолу. Към носа и устата й е прикрепена някаква маска, която прикрива почти напълно долната половина от лицето й.