Читаем Капанът полностью

— Вече не сте Джийн и Сиси. Вече не това са обозначенията, имената или идентичностите ви. Вие сте Ориджин. Вие сте лек за здрачниците. Най-добре отсега нататък да гледате на себе си по този начин. — Вдига острието до носа си и го подушва. — Бихме могли да ви инжектираме с упойващи средства. Да ви третираме като изпаднали в летаргия зеленчуци, произвеждащи кръв. Ще си лежите там заспали с години, не, с десетилетия. Вече никога няма да повдигнете клепачи и бавно ще се превърнете в повехнали растения с побелели коси и дълги нокти…

— Но няма да предприемете подобно нещо — прекъсвам го. — Иначе досега да сте го направили. Нуждаете се кръвта ни да е чиста. Не с примесени химикали, които бихте ни инжектирали.

Целя се напосоки, но явно съм улучил.

Устните му потръпват съвсем лекичко.

— Трябваме ви будни, в добро здраве и енергични в продължение на години. А не като химически обработени зеленчуци, които лежат в леглата, а телата им атрофират. Трябва ви…

— Млъкни — нарежда ми тихо той. — Просто млъкни.

Атмосферата в помещението се нажежава.

— Ние, Основоположниците, не оцеляхме сред тях, без това да ни направи безскрупулни — изрича тихо. — Работата трябва да се върши с минимална врява. Рисковете трябва да се избягват, а обременяващият товар да бъде жертван. Така че помнете тази дума: безскрупулни. Ако се противите, ще бъдем безскрупулни. Безскрупулни, за да получим пълното ви, макар и не доброволно сътрудничество.

Когато Сиси заговаря, гласът й е спокоен и уверен като на главния съветник.

— Никога няма да получите сътрудничеството ни. Не и докато продължавате да пращате безброй момичета и момчета на смърт. Твърдите, че е за висша цел, но чия висша цел? — Тя клати глава. — Така че, давайте, упойте ни, инжектирайте ни. Това е единственият начин да се доберете до кръвта ни. Омърсете скъпоценната си Ориджин кръв.

Главният съветник я наблюдава с леден поглед през притворените си очи. Хваща таблета и докосва екрана.

Групата мъже се размърдват като един и се местят на няколко метра от очертания правоъгълник на пода. Двама от тях се вмъкват в ниша и вземат оръжия. Пушки с упойващи стрелички.

От пода се разнася жужене.

— Чакахме дълго, имахме страшно много време да обмисляме и планираме всяка възникнала непредвидена ситуация. — Темпото му на говор е целенасочено забавено, хипнотизиращо и по тази причина заплашително. — Още преди години се настроихме за нещо подобно на дребните би щуротии, за които вероятно мислите, че са ужасно хитри и находчиви. Съставихме списък с варианти как да се справим с всякаква възможна реакция: „А“, „Б“ и „В“, както и варианти „А1“, „Б1“ и „В1“. Тонът му прелива от самодоволство. — Реакцията ви в момента изисква да приложим план „Б1“. — Натиска един бутон.

Плоскостта в правоъгълното очертание бързо се отдръпва и отдолу се открива дупка. От нея излиза една от подвижните ниши. Стъклото се е замъглило заради кондензацията и е невъзможно да се види кой е вътре. После нечия ръка вътре в нишата започва да бърше стъклото и през него се виждат очи, а след това и лице. Лицето е уплашено. Детско е. На Дейвид е.

— Имаме си нашите методи да си осигурим сътрудничество — шепне главният съветник.

Сиси мигом се напряга. Затичва към нишата, а двама от Основоположниците пристъпват напред. Хващам я за ръката и я задържам. Другият Основоположник се прицелва в нея с упойващата стрела.

— Тези стрели са заредени със силен седатив — обяснява главният съветник. — Моля ви, не ни карайте да ги използваме върху вас.

Сиси се мъчи да изтръгне ръката си от моята хватка.

— Сиси — просъсквам. — Недей.

Тя трепери от гняв, но държи на своето, а очите й мятат мълнии към мъжете в помещението. Един от Основоположниците се приближава до стелаж и взема пушка. Връща се на мястото си до другите двама, а по лицето му не личат никакви емоции.

Главният съветник чеше китката си, а очите му блестят одобрително. Посяга към нишата и натиска един бутон отстрани. Стъклената преграда се отваря.

Дейвид се задавя от внезапния приток на свеж въздух. Кашлицата му е остра и суха. Главният съветник го измъква навън и безцеремонно го пуска на пода. Сритва го в корема.

— Хей! — крясвам.

Дейвид се свива на кълбо и сграбчва коленете си. Главният съветник измъква чифт латексови ръкавици от джоба на сакото си, а после изважда от другия джоб спринцовка с игла. Пълна е с пенеста жълтеникава течност. Хваща Дейвид за косата и отмята главата му назад.

Сиси се спуска напред. Също и аз. Но въоръжените Основоположници се придвижват към нас и тикат в лицата ни пушката и оръжията с упойващите стрели. Заковаваме се по местата си.

Главният съветник забива иглата в шията на Дейвид и изпразва цялата спринцовка. Само след секунди тялото на Дейвид се отпуска и главата му се тропва в пода.

— С какво го инжектирахте? — крясва Сиси.