Читаем Капанът полностью

— Нека ви извадя от заблудите, свързани с фантасмагоричните ви идеи. Огледайте лабораторията. Готова е и чака от години. За какво? Бихте попитали, ако не бяхте така заслепени от глупавите си планове. Цялото оборудване тук служи на една цел: да произведе артилерията Ориджин. Кръвта ви ще бъде смесена и после вложена във всякакъв вид оръжия: пълнители за пистолети и револвери, разтворими таблетки, патрони за пушки. Щом се сдобием с достатъчно от кръвта ви, разбира се.

С нежност вперва поглед надолу към подредените на масата стрели. Взема една. Изработена е от прозрачен материал и е пълна с тъмночервена течност.

— Засега започваме със стрели и ръчни гранати. Всъщност тези стрели тъкмо бяха напълнени със серум от смесената кръв на двама ви плюс консерванти. Готови са да бъдат вкарани в употреба. И погледнете тези две гранати тук, напълно заредени са. Само да бъде дръпнат взривателят, и ще пръснат шрапнел от желирана Ориджин кръв. Засега са само прототип, но пък впечатляващ. — Езикът му се стрелва навън от устата и навлажнява устните му.

— Стига една стрела или парче шрапнел да прободе кожата му, и здрачникът ще се върне в редиците на хората до минути. Ето колко ефикасен е концентратът от комбинирана ваша кръв.

Хваща един кинжал и прекарва широката страна на острието по опакото на ръката си.

— Показвам ви това, защото образите струват колкото хиляди думи. Вижте тези технологии. Помислете за десетилетията работа, които стоят зад тях, за пожертвания живот на толкова хора, за прецизното планиране, което е направило всичко това възможно. Всичко това, на което твоят баща постави началото преди години. Сега помислете: наистина ли ще захвърлим десетилетия труд и жертви, за да помогнем на шепа окаяни клетници да направят и без друго обречен опит за бягство към планините? — Оставя кинжала на плота до себе си. Преднамерено, бавно, демонстративно.

— Този грандиозен план да преобразите всички… — заговарям аз. — За него е нужен сто пъти или дори хиляда пъти по-голям арсенал от това, с което разполагате тук.

— Знаем — прошепва главният съветник. — Повярвай ми, знаем.

— Ще се изисква много Ориджин кръв.

— Така е.

Тишина.

— Говорите така — продължавам, — сякаш със Сиси ще сме наоколо с години. Е, имам новини за вас. Владетеля знае за Ориджин. Прочетохме едно писмо, пратено от двореца. Всички знаят за нас. И са наясно, че сме тук — видяха ни долу в катакомбите. Няма начин да допуснат да останем живи по-дълго от няколко дни.

— О, онова писмо — отвръща главният съветник. — От двореца? Адресирано до Кругман и старейшините в Мисията? — Главният съветник чеше китката си. — Допадна ли ви начинът ми на изразяване? — Вирва високо нос и издува гърди. — Обясних ви, че съм съветник на негово владичество. Като такъв имам достъп до официалния печат. И не е никакъв проблем да скатаем по някое писмо във влака ако и когато се наложи.

Разсеяно докосва ревера на сакото си.

— В двореца нямат никаква представа за Ориджин. И да, видяха ви и ви разпознаха, когато обикаляха из катакомбите по-рано днес. Появата ви разбуни сериозно духовете — момчето ловец и момичето от купола са открити! Всъщност в рамките на следващите четирийсет и осем часа Владетеля планира да ви погълне. И двамата. По повод рождения си ден.

Той прави пауза и преценява израженията на лицата ни. Нещо го развеселява; чеше се по китката дълго и замечтано.

— Но няма защо да се тревожите. Преди това да е успяло да се случи, всъщност още утре, планирам да му съобщя тъжната вест за злочестата ви преждевременна смърт. Влезли в схватка с няколко момчета долу в катакомбите. Заради какво… И аз не знам… Може би заради Сиси, да речем. Нещата са излезли извън контрол и в крайна сметка сте се удавили в септичната шахта и сте потънали в канализацията. И двамата.

— Владетеля няма да ти повярва — обажда се Сиси.

— Естествено, че ще ми повярва. Ще изпадне, разбира се, в апоплектична ярост и ще се втурне право в катакомбите. И, то се знае, няма да ви открие. Нито той, нито някой друг ще ви подуши на територията на двореца. Стига да стоите в херметически запечатаните помещения. — Докосва ъгълчето на устата си с върха на кутрето. — Само има да изгладим няколко момента, преди историята да стане напълно достоверна. Ще трябва да ви пратим обратно и да прекарате още една нощ в катакомбите — в случай, че Владетеля реши да направи изненадващо посещение, та да се полюбува на находката на века. Но утре, след като сме изпипали всички подробности, ще сте отново в това помещение. А след това ще информираме Владетеля за внезапната ви кончина.

Оглежда ни за миг; нещо в мълчанието ни го раздразва. Взема кинжала и поглежда към мен.

— Мисля, че ще е добре да схванеш нещо.

— Какво е то?

— Ти и това момиче — започва. — Вие сте Ориджин.

— Разбрах го, но…