Читаем Издирваният полностью

За момента разполагаха с едно-единствено оръжие. Компактният глок 19 от библията на Делфуенсо. Тя го стискаше в дясната си ръка, а в лявата държеше калъфа със служебната си карта. Телефонът беше в джоба на панталона ѝ. Първата спирка беше стаята на Трапатони. Вътре все още светеше и той отвори секунди след почукването. Служебната карта го обърка. Сякаш земята под краката му всеки момент щеше да се разтвори. Никаква сервитьорка в бар. Никаква невинна жертва. Вече не. По всичко личеше, че картата под носа му дава повече правомощия от неговите. Беше нещо като асо коз. Вероятно издадена директно от Хувър Билдинг, а не от някое регионално бюро. Всъщност Ричър не беше много наясно с нюансите. За разлика от мъжа насреща им, който моментално влезе в час, грабна сакото си от облегалката на стола и се присъедини към тях по пътеката за стаята на Бейл.

Бейл оказа по-голяма съпротива. Вероятно защото притежаваше по-силно его. Посещението започна по същия начин. Все още запалена лампа, бързо отваряне на вратата, дълбока изненада от картата, пъхната под носа му. След това обаче започна да спори. Обяви, че няма представа за нищо от това, което се случва. Никой не го е информирал, никой не му е спуснал указания, а Делфуенсо не му е началник. Агент на длъжност еднаква с неговата, независимо дали работи в Хувър Билдинг или не. Не може да му нарежда какво да прави.

Беше доста раздразнен и непоклатим.

Развоят на събитията беше неблагоприятен за Делфуенсо. Нямаше как да го свърже с кораба-майка, защото Хувър Билдинг нямаше да я подкрепи. Моментът не беше подходящ за подобни действия. Костюмарите в тамошните кабинети нямаше да одобрят импровизирана партизанска акция, организирана от две жени и някакъв цивилен. Рискът беше прекалено голям, отговорностите също. Далеч извън правилата. Всичко зависеше от личните ѝ способности да убеждава. Агент към агент. Лице в лице. Нещо, което не се получаваше.

По тази причина Ричър му тресна един юмрук. Не много силен. Премерен ляв ъперкът в слънчевия сплит. Нищо особено. Достатъчен да го прегъне на две. После беше лесно. Изви му ръцете зад гърба и Соренсън издърпа пистолета му от кобура под мишницата. Резервният пълнител щракна и се освободи от колана. Джиесемът изскочи от единия джоб на панталона му, а ключовете на колата видяха бял свят от другия. Трапатони вече беше предал своите вещи със същото предназначение. Доброволно, дори пъргаво и забързано.

Ричър бутна Бейл на единия фотьойл, а Трапатони се настани в другия.

— Задачата ви остава същата — изгледа ги един по един Делфуенсо. — Продължавате да се грижите за останалите гости, една от които е собствената ми дъщеря. Очаквам да я охранявате и да се отнасяте добре с нея.

Не получи отговор.

— Предадохте служебното си оръжие — добави Ричър. — Там, откъдето идвам, това представлява сериозно нарушение. Сигурен съм, че нещата са същите и при вас. Ако изпълните това, което ви се казва, никой няма да разбере за това. Но ако престъпите чертата, лично аз ще се погрижа да разпространя новината. Ще станете за смях. Обезоръжени от две жени, представяте ли си? Ще ви превърнат в боксови круши. Няма да ви поверят дори да се грижите за служебните кучета.

Отново нямаше отговор. Но Ричър усети, че са се предали.

* * *

Провериха двете коли и избраха онази, която имаше повече бензин в резервоара. Колата на Бейл. Делфуенсо седна зад волана, а Соренсън зае мястото до нея. Ричър се разположи отзад. На сто метра по-нататък мама реагира като Трапатони, а не като Бейл. Тя пое ангажимента да се грижи за Луси и натисна бутона за портала в мига, в който я помолиха. Тримата се върнаха в колата на Бейл и потеглиха. Направиха широк обратен завой, изминаха стотина метра по циментовата алея и излязоха през портала.

Завиха наляво и поеха на север, към междущатската магистрала.

Порталът се затвори след тях.

Кола, три джиесема, един глок 19, два глока 17, плюс осемдесет и осем 9-милиметрови патрона.

Това беше добър старт.

62

Трийсетината километра по тъмния и неравен междуселски път бяха трудни за преодоляване и не позволяваха смислен разговор. Такъв се получи едва когато се качиха на магистралата и поеха на изток. Колата на Бейл беше поддържана и вървеше добре, също като колата на Соренсън и злополучната импала на Делфуенсо. Стабилно и тихо, дори и при сто и шейсет километра в час. Наистина впечатляващо, помисли си Ричър.

— С какво точно се занимава един резидент на ЦРУ? — попита Делфуенсо.

— Отговаря за определена част от чужда територия — отвърна Ричър. — Обикновено това е посолството ни в някоя чужда държава, близо до което живее. Разправя се с разни бегълци и ръководи местните агенти, които работят за нас. — Замълча за момент, после добави: — Той може да бъде и жена.

— Има ли жени резиденти на ЦРУ? — попита Делфуенсо.

— Нямам представа. Служил съм в армията.

— А там имал ли си жени началници?

— Само когато ми се е усмихвала съдбата.

— А местните агенти, които работят за нас? Що за хора са те?