Читаем Издирваният полностью

— Кинг и Маккуин са пътували на юг от магистралата, нали? Чак до старата помпена станция?

— Защо питаш?

— Защото това е ключов въпрос.

— Не. Дошли са от Канзас, значи от юг на север.

— Как?

— Докарал ги е съучастник.

— А били ли са там и преди? Имам предвид на кръстовището?

— Едва ли.

— Това означава, че никога преди това не са виждали Син Сити. Не са знаели нищо за него. Не са се надявали, че ще отмъкнат кола точно от там. Но въпреки всичко се насочват именно към Син Сити. Защо?

Делфуенсо не отговори.

— Защото ти си била резервният контакт на Маккуин — отговори си сам Ричър. — За всеки случай, ако нещата излязат от контрол. Но не Канзас Сити са ти възложили тази задача, защото изобщо не знаят коя си. Въпросът е кой?

Делфуенсо мълчеше.

— Очевидно някой друг — продължи монолога си Ричър. — Някой, който е по-нависоко и може да си позволи да прескочи Канзас Сити. Предполагам, че става въпрос за самата централа. Някоя едра риба от Хувър Билдинг, която има притеснения относно канзаското бюро.

Делфуенсо мълчеше.

— Оттук изниква и въпросът какви по-точно притеснения — добави Ричър.

— Ти наистина ли си бил военен полицай? — попита Делфуенсо.

Сега дойде ред на Ричър да замълчи. Вместо него се обади Соренсън.

— Наистина е бил. Пише го в досието му. Има много медали, има „Сребърна звезда“, Орден за бойни заслуги, „Бронзова звезда“ и „Пурпурно сърце“.

— Всички получават медали — каза Ричър. — Не разчитай твърде много на тях.

— В Канзас Сити имат проблем — промълви Делфуенсо.

— Какъв проблем? — попита Ричър.

— Допускат издънки.

— Какви?

— Заради които умират хора.

Делфуенсо им разказва в продължение на десет минути. Бюрото, отговарящо за централния регион, винаги било много ангажирано, защото на негова територия имало много важни мишени. Цивилна инфраструктура и военни обекти, включително фабрики и заводи. И терористични заплахи както от страната, така и отвън. Най-вече бръщолевене по интернет. С конкретен интерес към същата инфраструктура и същите заводи. Деветдесет процента мечти и фантазии от сорта „ще бъде страхотно, ако ги фраснем“, но и някои по-сериозни неща. Достатъчно сериозни, за да предизвикат тревога.

И тъй, Канзас Сити решили да поемат инициативата в свои ръце. Това се изразявало в четири отделни операции за проникване в терористичните структури. Внедрили свои агенти в четири отделни обекта. В началото операциите вървели като по учебник, но след това зациклили. Нито грам полезна информация. При две от тях се стигнало до смъртта на внедрените агенти.

Но нещата продължили. Въпреки загубите. В централния регион винаги имало много работа. Бръщолевенето на евентуалните терористи в интернет продължило със същата интензивност. После сред тях се появил нов глас. Споменавал някакви мерни единици. Галони. Стотици галони. Хиляди галони. С редовно ударение върху водните запаси на Небраска. Никой нямал представа за какво става въпрос. Никой не можел да дешифрира някакви конкретни намерения. Но обменът по интернет ставал все по-интензивен. Вече се говорело за стотици хиляди галони, за милиони галони, за десетки милиони галони.

Така се родили плановете за пета операция под прикритие. В контакт с новия глас влязъл самотен опозиционер, който бил стопроцентова измислица на Канзас Сити. Той предложил помощта си на новия глас. И бил засипан с купища въпроси за миналото му, отговорите на които били измислени находчиво и прецизно. Създали серия от странични потвърждения за тях, подлежащи на проверка. След продължително и предпазливо мълчание новият глас приел да се срещне с опозиционера. И операцията полека-лека оживяла.

Но в Хувър Билдинг решили да се подсигурят с допълнителна операция в рамките на основната. Нещо като шпиониране на шпионите. Под формата на рутинен коментар от най-високото място предложили на Канзас Сити да прибегне до услугите на агент под прикритие, който да е напълно неизвестен в Средния запад. На теория — за максимална сигурност. Но на практика, защото в Хувър Билдинг искали да имат абсолютно свой човек в сърцето на операцията. И предложили специален агент Доналд Маккуин, чиято последна месторабота била Оперативното бюро в Сан Диего.

За контрольор и допълнителен наблюдател на място била избрана Карън Делфуенсо от Главния отдел за борба с тероризма във Вашингтон, област Колумбия. Преместването ѝ било организирано в абсолютна тайна. Спазени били всичките девет правила, като при защитените свидетели. Наела къща, намерила си работа, записала детето си в ново училище.

— Това е било много рязка промяна — подхвърли Соренсън. — Ти остана ли доволна?

— И да, и не — отвърна Делфуенсо. — Знаеш как е. Отиваме там, където ни изпращат. А аз обичам промените. Искам Луси да опознае широкия свят.

— Тя знае ли защо сте се преместили?

— Не съвсем. Знае само основните неща — че имам пистолет и значка. Но не задава въпроси, защото вече е свикнала.

— Но би могла да провали прикритието ти — отбеляза Соренсън. — Например като се разприказва в училище.