Читаем Юлиан полностью

Изпаднал донякъде в отчаяние, пишех писма на стари приятели и ги канех да ми гостуват в Лутеция. На любителите на лова обещавах цели стада елени и меко време. На философите хвалех удоволствията на интелектуалния живот в Лутеция, макар че единствените образовани хора бяха галилеянският владика и хората около него, от които аз странях. Но никой не дойде. Дори Максим не можеше да се реши на толкова дълъг път; той обаче ми пишеше често с изобретен от него шифър.

По това време, през ноември или декември, сънувах пророчески сън. Късно през нощта, през третата стража, заспах, уморен от дългото диктуване на бележките, които впоследствие влязоха в моето описание на битката при Аргенторатум. Както често се случва, когато си мислил дълго за нещо, най-напред сънувах битката. Сетне тя изчезна, както обикновено става при сънищата, и се намерих в голяма стая, в средата на която растеше високо дърво; насън това ми се видя напълно естествено. Сетне дървото падна на пода и аз забелязах, че между корените му расте по-малко дърво, което не бе изкоренено при падането на голямото дърво, от което се бе родило.

— Дървото е мъртво — чух собствения си глас, — а сега ще загине и малкото.

Бях обзет от жалост, по-голяма, отколкото би трябвало да предизвика подобно събитие. Изведнъж усетих, че някой стои до мен. Той ме хвана за ръката и макар да не можех добре да видя лицето му, нямах чувството, че е непознат човек.

— Не се отчайвай — каза той и посочи дървото. — Виждаш ли? Коренът на малкото дърво е в земята. Щом е там, то ще вирее и ще расте още по-сигурно дори отпреди.

После сънят ми свърши и аз знаех, че съм говорил с Хермес, моя бог и покровител.

Когато разправих съня си на Орибазий, той го изтълкува така: Констанций ще падне, а аз ще процъфтя, защото корените ми са във Всевиждащия. От само себе си се разбира, че запазихме този сън в тайна. За най-невинни сънища различни хора биваха наказвани на смърт, а моят сън едва ли можеше да се нарече невинен. Той беше пророчески.

През декември спокойствието в нашия двор бе нарушено от новината, че пиктите и скотите, обитаващи Северна Британия, заплашвали границата. Нашият управител молеше да му пратим подкрепления. Бях в недоумение какво да правя. И без това имах твърде малко войски, а знаех, че надеждата да запазя и тях бе слаба, защото навсякъде се мълвеше, че цезарят на Галия щял да бъде лишен от войските си, щом Констанций тръгне на поход срещу Персия. Стопански Британия беше от голямо значение за нас, тъй като толкова много галски стопанства бяха опустошени от германците, че за изхранване на населението бяхме принудени нея година да разчитаме на жито, докарано от Британия.

Свиках съвет и решихме Лупицин да замине незабавно за Британия. Той беше добър пълководец, макар често да се питаме дали е по-алчен, отколкото жесток или по-жесток, отколкото алчен.

В същия ден, когато Лупицин пристигна в Британия, в Лутеция пристигна държавният секретар, трибунът Деценций, с голяма свита правници и данъчни чиновници. Преди да дойде при мен, той бе прекарал няколко дена във Виенна при Флоренций. Засегнах се, защото е редно първо да се отдава почит на цезаря.

Деценций бе напълно изтощен, когато пристигна. Затова му разреших да седне, докато ми четеше писмото на императора. Тонът на писмото беше приятелски, но исканията на Констанций бяха категорични. Трябваше да му пратя ерулския, батавийския, келтския и петулантския легион — най-добрите, с които разполагах, — както и по триста души от всеки от останалите легиони. Нареждането бе те да тръгнат незабавно за Антиохия, за да стигнат навреме за пролетната офанзива срещу Персия.

Когато Деценций свърши, казах колкото се може по-спокойно:

— Той иска малко повече от половината ми войска.

— Да, цезарю. Войната в Персия ще бъде трудна, може би решаваща.

— А обмислил ли е императорът какво въздействие ще има това върху германците? Войската ми и без това е доста малка. Ако ми оставят по-малко от дванадесет хиляди войници — и то най-лошите, — германските племена непременно пак ще се надигнат.

— Но от твоите доклади августът е останал с впечатлението, че германските племена по границите на Галия са укротени за едно поколение вследствие на големите ти победи.

Питах се дали Деценций в момента се сети да каже това, или Констанций му бе дал нареждане да ме клъцне леко.

— Никоя провинция няма напълно осигурени граници. Докато има и един жив германец, за нас съществува опасност.

— Но тази опасност не е непосредствена, цезарю. Ще се съгласиш, че е така, нали?

— Не, трибуне, няма да се съглася. Освен това точно сега има сериозни вълнения в Британия.

— Винаги има вълнения някъде, цезарю. Въпреки това августът смята, че за войната срещу Персия трябва да има със себе си най-добрите от своите войски. Той е на мнение…

— Знае ли той за тържественото обещание, което дадох на галските войници, че няма да се бият извън страната си?