Читаем Границата полностью

известно разстояние, за да им осигури пожеланото от Итън уединение, младежът

каза на Ники:

- Приготви се. Става ли?

- За какво да се готвя?

- За това - той вдигна ризата си и й показа четирите изпъкнали символа.

Тя изпъшка тихо, отстъпи няколко крачки и в течение на няколко секунди

зяпаше белезите, без да проговори. След това замаяно, но с истинско

страхопочитание каза:

- Яко!

- Просто се появиха - обясни Итън. - В автобуса ме сърбеше, сигурно тогава са

изпъкнали. Но ми се щеше да те попитам... нали каза, че приятелят ти учел за

татуист, а?

- Аха.

- Предполагам, че си виждала разни негови книги за татуировките и подобни?

Някога да ти е попадало подобно нещо?

- Ами... май да. Помня как ми показваше... стари шрифтове, сещаш се. Наистина

древни. Така, де. Някакви подобни, не съм съвсем сигурна. Това ей тук... прилича на

Я.

Войникът се помъчи да пристъпи по-наблизо и да надзърне. Итън отпусна ризата

си и скри синините. Заяви:

- Не ме боли. Но буквите са изпъкнали, почти като жигосани...

Имаше чувството, че черупката му се разчупва и се притесни, че ако това се

случи, ще се разпадне на парчета право пред Ники и охраната си. Беше в състояние

само да се взира в пода, докато успее да отърси усещането, и отново да се овладее. Не

без горчивина попита:

- Вече съм изрод от висока класа, а?

- Предполагам, че Оливия и останалите знаят за това? То ли е причината да

ходиш с охрана?

- Аха.

- Съжалявам - промърмори Ники. - Ще ми се да можех да ти помогна повече!

- Няма нищо - Итън сви рамене. - Така, де... животът е такъв, какъвто е, нали?

Поне така обичаше да ми казва мама, щом се разочаровах от нещо...

Внезапно се сепна, понеже си спомняше точно този момент... гласът на майка му

да изрича: „Такъв, какъвто е“. И тя беше ли споменала името му, когато го казваше?

Да, определено. Беше толкова близо... толкова близо... и същевременно тъй далеч!

Тихо и задавено каза:

- Ники! Не знам в какво се превръщам, но ти се кълна - заклевам се! - че преди

съм бил най- обикновено хлапе. Човек съм. Бях такъв, искам да кажа. Сега... какво

съм аз? - Усети как болката изскача от него и влиза в момичето.

Ники пристъпи напред.

Опря пръст в устните му.

Каза:

- Ще откриеш истината. Не се оставяй да те смаже, Итън. Вярвам поне в едно...

какъвто и да си, ти си на наша страна.

Той кимна. Когато Ники отдръпна пръста си, още го усещаше да пари на устните

му.

- Свършихме ли със срещата? - поинтересува се войникът.

- Свършихме - отвърна Итън, макар да му се искаше да поговори още с Ники, да я

опознае... наистина... но се сети за почернелите си синини и сребърните татуировки и

че цялата тази странност не би накарала хората да изпитват нежни чувства към него.

- Марш оттук тогава! - нареди войникът.

Подчиниха му се. Навън, в мола, Итън придружи Ники до мястото, където беше

опънала спалния си чувал. Пожела й лека нощ и след това се върна при своята

групичка. Дейв и Оливия вече бяха в света на сънищата; потънал в мисли, Джей Ди

се взираше в тавана, но клепачите му натежаваха. Итън пропълзя в своя чувал,

стрелвайки с последен поглед ъгълчето, където се бяха настанили горгонът, Къшман

и плешивият тип. Охраната му зае място наблизо, облегна се на стената и гушна

пушката си. На колана си имаше фенерче, което през нощта щеше да използва

многократно, за да проверява повереника си.

По покрива зачука дъжд - трясъкът се разнесе из целия мол. Звучеше така, все

едно са затворени в капана на гигантски басов барабан. Очите на Итън бяха

започнали да се затварят, но преди да потъне изцяло в сън, някакъв механизъм в

него се задейства и също застана на стража, така че незабавно да разбере, ако по

време на състоянието на сън наблизо се приближи някаква опасност.

Унасяше се. Отново се запита... защо да не каже на Дейв или Оливия, или на

Джей Ди, или на капитан Уолш и майор Флеминг каквото знае за истинската

същност на горгона и за синята сфера, която защитава съзнанието на Къшман. Не че

нямаше да му повярват. Тогава... защо?

Знаеше причината.

Щом бяха дошли да го търсят, значи имаха поне някаква представа какво е или

поне какво би могъл да стане. Ако ги разкриеше пред някого, щеше да изпусне

шансовете си да узнае истината. Плюс това могъщото змийско присъствие, което

усещаше скрито в Джак Горгона, можеше да доведе до жертви. Итън си каза, че все

още не бива да споменава за това пред никого, дори и само заради безопасността на

спътниците си. Но можеше да се справи с горгона - сигурен беше, че ще успее. Не се

боеше от тварта и разбираше, че Джак Горгона го знае.

Така че... щеше да чака. Да почака и да види какво ще стане утре.

Дъждът почукваше равномерно. Клепачите на Итън се затвориха. След известно

време някой с мегафон обяви изгасването на лампите и вътрешността на мола