Читаем Границата полностью

- Пожелах си да изчезне. Взриви се на парченца.

- Тази версия не ми допада. Нека чуем обяснение, което има смисъл.

Дейв внезапно се пресегна и дръпна ризата на хлапето, за да разкрие четирите

странни символа, изникнали от тъмната му синина. Флеминг вече ги беше видял, но

биячът искаше да му напомни съществуването им.

- А това има ли обяснение? Някаква логика, а? Както казах, той предизвика

земетресение. Така че... убиване на горгон без оръжия... да, вярвам, че е възможно!

Той остави ризата на Итън да се свлече отново надолу, за което младежът бе

благодарен, понеже все още не успяваше да си обясни чудноватата странност, която

го променяше. Макар да запазваше привидно спокойствие, дълбоко в себе си

представляваше треперещо от ужас кълбо нерви.

- Всички ли вярвате в това обяснение? - Майорът вдигна вежди и зачака.

- Аз вярвам - обади се Оливия. - Да, знам, че вярвам.

Джей Ди се усмихна кисело на майора. Облегна се на патерицата си и заяви:

- Смятам, че Итън не е нито горгон, нито мъгляв, нито пък тяхно творение.

Мисля, че навремето е бил момче, но вече е нещо повече. Смятам, че онова, което е...

в което се превръща... е нещо различно.

- Обясни.

- Ще ми се да можех, сър. Състоянието на Итън вече противоречеше на цялата

човешка медицина, когато го намерихме. Сега... с тези символи, които ми приличат

на древни руни... може би нордически, не съм сигурен... вече не разполагам с

обяснения.

- Много успокоително.

- Вярвам - продължи Джей Ди с по-уверен глас, - че Итън е призован да иде до

онзи връх. И вярвам, сър, че трябва да се доверим на онова, което го зове натам.

Пронизващият поглед на майора отново се спря върху Итън.

- Имаш ли най- малка представа защо би бил... - той се поколеба, опитвайки се

да избере подходящите думи - привлечен да отидеш на онова място?

- Имам известна представа - отвърна Итън. - Смятам, че има нещо общо със

спирането на тази война.

- О... значи ти можеш да спреш войната? - Флеминг стрелна с кос поглед

капитан Уолш. - Едно хлапе може да прекрати война между извънземни, сражаващи

се за...

- ... границата - уточни Итън. - Това е, за което се сражават. Границата между

онова, което вярват, че притежават. И не съм сигурен дали точно аз мога да спра

войната, или не, но... - не му беше лесно да изрече следващата част, но се бе опитвал

да го формулира още от напускането на „Пантър Ридж“ и знаеше, че маскираният

горгон и човекът Къшман го преследват. Продължи. - Но може би онова, в което се

превръщам, ще успее.

Флеминг помълча известно време. Отново огледа картата, преценяващо се

втренчи за дълго време в момчето, а накрая отново сведе поглед към атласа.

- Доста път има дотам. Щом веднъж напуснеш Междущатска 70, пътищата в

онези планини са лоши. Ако от магистралата е останало нещо... - той сви юмрук и

тупна леко по планината на картата, сякаш почукваше на тайна врата, която само

Итън Гейнс можеше да отвори. - Значи искате да продължите пътуването си с онзи

училищен автобус, правилно ли обяснявам?

- Да - отвърна Оливия.

- Кой потегля?

- Всички ние - уточни Дейв. - Обсъдихме го и се споразумяхме помежду си.

- И ти ли, докторе? - Флеминг стрелна Джей Ди с поглед. - С този глезен?

- И аз също - отвърна Джон Дъглас. - С все повредения глезен.

- Брей - коментира майорът. Свали си очилата и прекара известно време в

бърсане на стъклата с бяла кърпичка, преди да си ги сложи отново и да продължи. -

Не мога да ви заделя от войниците си. Тук си имаме свои задачи. Автобусът ви е

понесъл известни щети, така ли е?

- Пострада малко - призна Дейв.

- Можем да го ремонтираме, както и да направим някои подобрения. Как смятате

да го зареждате? Ние самите сме доста зле, не знам дали ще можем да ви отсипем

гориво.

- Ще се справим. Ще търсим дизелови цистерни по бензиностанциите по пътя и

ще си изтегляме оттам.

- Разполагате ли с нужните инструменти? А с туби?

- Би ни свършил работа по-дълъг маркуч, да речем дванайсет фута.

Майорът кимна.

- Можем да ви осигурим такъв. Автобусът ви ще хаби доста гориво по онези

склонове. Знаете го, нали?

- Знаем - отвърна Дейв. - Вижте, майоре... налага ми се да поспя малко. Всички

сме уморени до смърт. Може ли да полегнем някъде наоколо? - вече бяха преминали

през процедурата по обиска и сега нуждата от сън направо го събаряше. - Може ли да

ни настаните всички заедно?

- Разполагаме с допълнителни спални чували, но непременно трябва да хапнете

нещо, преди да легнете.

- Първо да поспим - отвърна Дейв и останалите закимаха в съгласие.

С изключение на Итън, който имаше работа за вършене.

- Добре. Капитан Уолш, намерете на тези хора място да се разположат. Г- н

Маккейн, нали нямате против да поставя охрана на младия ви господин за през

нощта?

Това беше заповед и не подлежеше на обсъждане.

- Няма проблеми.