Читаем Границата полностью

сега заслужаваха свобода.

Момчето стана.

- Идвам с теб! - заяви Джей Ди, след като успя да се надигне с помощта на

винкела патерица, и Дейв и Итън му помогнаха да стъпи на крака.

Оливия изглеждаше замаяна от неспокойния сън, имаше тъмни кръгове под

очите и Итън се приближи до нея, за да се убеди, че не е рухнала душевно, понеже

изглеждаше ужасно крехка и нестабилна, но тя каза:

- Добре съм. Просто ме подръж за ръката, става ли?

- Непременно - обеща той.

Проправиха си път през нарастващата тълпа до входа на мола, където войниците

се опитваха да въведат ред и се проваляха безславно. До стъклените витрини беше

пълно е хора, които ръкомахаха и сочеха нещо, което сякаш се намираше високо в

тъмното, окъпано от дъжда небе. Итън пусна ръката на Оливия и си проправи път до

предните редици, като заобиколи по-отдалеч Къшман и другите двама, които стояха

наблизо и също зяпаха през стъклото. Капитан Уолш беше там, говореше с някого по

радиостанцията си и Итън тъкмо се канеше да попита какво става, когато и самият

той видя причината за вълненията.

Над паркинга висеше сфера от бляскави огнени пламъци, около пет фута в

диаметър. Право пред очите на момчето от нея се разлетяха червени светкавици и се

пръснаха във всички посоки на разстояние десет- дванайсет фута. Макар дъждът все

още да плискаше, сферата гореше ярко.

- Имаш ли представа какво е това? - попита капитанът Итън, като свали за

момент радиостанцията.

- Знам, че е на мъглявите.

- Защо така мислиш?

- Червено и синьо. Оръжията на мъглявите излъчват червени пламъци, тези на

горгоните - сини. Различни форми на енергия използват.

- Това чудо седи на едно място вече петнайсетина минути Уолш се вторачи в

момчето. - Други идеи да имаш? Майорът е отвън с разузнавателен отряд. Би се

заинтересувал от мнението ти.

Итън имаше една идея, но как му хрумна тя, си оставаше загадка. Просто... я

знаеше.

- Разузнавателна мисия - каза, загледан в сферата, - точно така. Затова е тук.

Намерило е нещо и докладва обратно там, където е разположен командният им

център.

- Какво е намерило? Нас ли? - капитанът не се поколеба, а кресна на друга

двойка войници: - Изтеглете тези хора назад! Махнете ги от витрините!

- Чухте капитана! Хайде, всички назад! Размърдайте се!

- Не, не нас - отвърна Итън, усетил, че Дейв идва да застане до него.

- Какво?

- Не му пука за нас. Намерило е... - за малко да се изтърве: „Горгон“. Но знаеше,

че това е истината. Мъглявите бяха пратили своя собствена разузнавателна единица,

която да претърси руините на Денвър за врага, и в този мол бяха открили един в

човешка маскировка, който се наричаше Джак.

- Какво са намерили? - попита отново капитан Уолш.

Внезапно изпод дъжда се появиха тъмни силуети и майор Флеминг нахлу през

вратата с четирима други войници, всички надянали дъждобрани с качулки и мокри

до кости.

- Разкарайте цивилните оттук! - почти се разкрещя Флеминг на капитана. Беше

пребледнял и напрегнат. - Всички да се махат от стъклата незабавно!

- Назад! Всички назад! - развика се друг от войниците. Използваше прихванатата

си напречно пушка за инструмент, с който да избута неколцина души от витрините,

но натискът на тълпата бе прекалено голям.

Дейв прихвана Итън за лакътя.

- Хайде да се...

Момчето видя нещо да се задава през дъжда. Стомахът му се върза на възел,

понеже, въпреки че нещото напредваше много бързо, му се стори, че разпознава

какво е.

- Дойдоха - чу се да казва и майор Флеминг се обърна трескаво да погледне към

паркинга, присвил очи срещу сиянието на сферата.

Тънко черно торпедо с дължина към двайсет фута заора в асфалта вляво от

сферата. Във въздуха литнаха парчета бетон. Второ торпедо долетя и удари на около

десет фута от първото, като си изкопа цял назъбен кратер. Трето и четвърто торпедо

се стрелнаха и удариха в паркинга толкова близо до вратите на мола, че избитите от

тях късове се посипаха по стъклата и принудиха тълпата да отстъпи с викове и

писъци.

- Мамка му! - извика майорът. - Какво...

Така и не успя да довърши възклицанието си, защото в следващия миг изпод

дъжда изникнаха четири тънкокраки, лъскави, черни паякоформи, всяка с размера

на пикап. От наблюдателните кули напразно ги обстрелваха с картечниците. Паяците

се втурнаха към входната врата и я изкъртиха още докато струпаните зяпачи се

ориентират и се обърнат да побягнат. Дейв дръпна Итън със себе си, почти вдигайки

момчето под мишница. Майорът и капитанът бяха извадили пистолетите си и

войниците трескаво отстъпваха заднешком, без да спират да стрелят колкото им

стигат сили. Куршумите не нанасяха никакви щети на мъглявите паяци. Ноктите на

краката им оставяха драскотини по плочките, а множеството редове остри зъби в

алените цепки на устите им търсеха месо - ако не горгонско, то човешко, защото сега