Читаем Границата полностью

намираше в бронетранспортьора, се качи на борда на автобуса и си свали шлема, под

който се подаде копа рижаво-кестенява коса, на цвят като последните почервенели

есенни листа. Беше на около тридесет и пет и имаше сурово, но със силна челюст

лице с високи скули и тъмносини очи. На униформата й беше изписано „кап. Уолш“.

Итън проследи как тя спира на три фута от горгона, който безизразно се взираше

в нея и примигна няколко пъти с очи. Момчето долавяше скритата в тварта мощ, но

не и непосредствена заплаха. Дали да каже на Дейв, или пък не - запита се той. След

това горгонът леко извърна глава да се вгледа в Итън и момчето, което осъзнаваше,

че е нещо повече от момче, си каза, че засега ще запази тишина и ще остави

събитията да се развиват необезпокоявани. Щеше да защити приятелите си, ако се

наложи. Засега и това му стигаше.

- Аз съм капитан Елън Уолш - представи се униформената. - Втора в командната

йерархия съм. Прекрасно място да се задържиш година- две, ако човек си пада по

молове... - не се забелязваше и намек за усмивка. - Или ако си пада по

безопасността... по относителната безопасност - поправи се, стрелвайки с кос поглед

Дейв. - Тук сме събрали към триста цивилни и четиридесет и двама военни. Първо

правило: всички на борда на автобуса ще предадат оръжията си, щом стъпят на

земята. Всичко ще бъде описано и маркирано и ще отиде в пластмасова кофа. Може

да си го вземете, когато разрешим. Второ: всички отиват в специален отдел, където

ви събличаме и оглеждаме. Тук много- много не се свеним, да знаете. Всички ще

отидат един по един до входа и ще бъдете съпроводени от войници с оръжия, които

знаят как да ги използват наистина добре. Откъде идвате? - въпросът бе насочен към

Дейв.

- От Форт Колинс.

- От тигана, та в огъня. Разполагаме с три инфрачервени топлинни сензорни

камери горе на кулите на покрива. Забелязахме ви от близо миля. Голям късмет

извадихте, Дейв. Понякога не успяваме да се доберем достатъчно бързо до

местопроизшествието. Добре, да се размърдаме.

Раткоф и Воуп слязоха от автобуса първи и втори съответно.

- Ти! - капитанката беше застанала на асфалта и посегна да опре длан в гърдите

на Воуп. - Отвори раницата и да видим какво носиш.

Раткоф се спря. Почти изръси „Вътре няма нищо особено“, но прецени, че това

само ще озлоби жената. Воуп се колеба не повече от няколко секунди. Свали си

раницата и я отвори, показвайки на капитан Уолш три мръсни ризи и два чифта

джинси. Тя потупа страничните джобове в търсене на огнестрелно оръжие, което

този мълчаливко да се опита да прекара, но не намери нищо.

- Добре - каза, - минавай.

Несъзнателно избърса длани в униформата си.

Итън следваше Хана надолу и се зачуди какво ли ще стане, когато горгонът бъде

съблечен гол. Реши да стои по-далеч от Джеф Къшман, на чиято дясна ръка

показалецът и средният пръст се бяха подули - нямаше желание да го докосва, каза

си, че в това го дебне някаква опасност, но не знаеше точно каква. Синята сфера я

криеше от него. Беше мощна енергия, която той не бе в състояние да пробие... Или

може би още не беше достатъчно силен за това.

- Итън? - обади се Дейв, когато слязоха от автобуса и той предаде узито си на

няколко войници пред сгъваема масичка за номериране, маркиране и след това

прибиране в пластмасов контейнер. - Задръж за момент. Капитане, може ли да

поговорим?

- Говори.

- Някъде насаме?

- Казах, че тук не си падаме по свяна и уединението.

Дейв положи длан на рамото на Итън. Взе квитанцията, която му подадоха,

вгледа се в очите на Елън Уолш и заяви:

- Важно е. Това е нещо, което ще ви се иска да научите, преди да влезем вътре.

Тя прехвърли поглед от Дейв към момчето и после обратно. Изражението й беше

сурово и очите й бяха виждали гледки, отпечатали черни белези в мислите й.

Прецени, че е по-добре да го изслуша.

- Насам - каза и им махна и на двамата да се отдалечат на няколко ярда встрани.

- Когато съблекат това момче - започна Дейв, - ще видите нещо наистина

различно при него... - той мерна Джей Ди да куцука към входа с патерицата си от

арматура и подвикна. - Джон! Ела насам, става ли? Оливия? Ти също, моля те.

- Какво се мъти тук? - поинтересува се Уолш. - Парти на паркинга ли си правим?

- Д-р Дъглас сигурно може да ви обясни някои неща по-добре от мен самия... -

Дейв изчака Джей Ди и Оливия да се присъединят към тях, а после попита: - Искаш

ли да си вдигнеш ризата и да й покажеш, Итън?

- Явно се налага - отвърна момчето, макар да не беше особено възхитено от

идеята и мисълта, че ако бъде докоснато, отново ще се прояви и сребърният

феномен, но въпреки това изпълни искането.

- Какво, по дяволите, е това! - фенерчето на капитана светна, насочено към

област точно над сърцето на Итън.