Читаем Границата полностью

отвърна Джон Дъглас. – Някой град на име Уайт Меншън . Или селце нейде по

света. Може да е и в някоя друга страна... - той нареди на дъската за скрабъл букви, с

които написа „оазис“, а след това си взе пет нови плочки, последвани от дълга глътка

от чашата му, пълна с прясна вода. - Но просто защото Итън може да го е чул насън...

това не означава кой знае какво. Ти как смяташ?

Докторът вдигна очи от дъската и погледна към Дейв. В апартамента му - 108 -

горяха две маслени лампи и фенер. От земетресението прозорците се бяха

натрошили и по стените имаше по няколко дузина пукнатини. Вратата беше

окастрена с ръчен трион, за да пасне на изкривената каса. При други обстоятелства

целия жилищен комплекс следваше да бъде евакуиран и обкръжен с жълта лента

като негоден за живеене, но просяците нямат право ни избор.

Оливия Куинтеро разгледа дъската, поставена помежду им на издрасканата маса.

До креслото й беше облегната пушка. Заради проливния дъжд тази нощ сиваците не

бяха дошли. Биха могли да нападнат и призори, но за момента беше спокойно.

Оливия имаше нужда от сън, но Дейв я беше помолил да се присъедини към тях с

доктора и за нея играта беше начин да се отпусне поне малко. Прецени, че най-

добрата й възможност е да добави Ъ и Т към пак“. Избра си две нови плочки –Д и

празна. Попита Джей Ди:

- Какво мислиш за версията на пациента ти? За това, че Итън е бил мъртъв?

- Мисля, че човекът е бил под напрежение и е пропуснал да забележи

сърцебиенето и наличието на пулс.

- Може и така да е. Но след онова, което ми каза в кабинета си... за синините. Ти

смяташе, че момчето е ударено от взривна вълна и трябва да е мъртво. Нали така?

- Не се изразих точно така.

- Нямаше и нужда... - Оливия се обърна да проследи как Дейв слага Г пред

„ребло“. - Знам какво искаше да кажеш. Доколкото си спомням, беше изумен, че

няма поне масивни вътрешни наранявания и че изобщо стои на краката си... - тя се

облегна по-удобно, за да вижда лицата и на двамата. - Дейв, а ти какво мислиш?

Дейв не бързаше да отговори. Гледаше Джей Ди да изписва „из“ пред „вади“.

След това каза, без да поглежда към Оливия:

- Не съм сигурен, че Итън е точно това, което виждаме в него. Не знам какво, по

дяволите, би могъл да бъде, но бих казал... че ако наистина е предизвикал трусовете...

някак... с помощта на сила, която не...

- Невъзможно! - намръщи се докторът.

- Така ли? - Дейв отпи от собствената си чаша с вода. - Виж какво точно знаем за

света напоследък? В какво можем да бъдем сигурни? Всичко, станало през

последните две години... то противоречи на онова, в което хората са вярвали цял

живот. А и сиваците... мутират толкова бързо. Кой изобщо би си помислил, че е

възможно? То и не би било без извънземните. Без онова, каквото и да е то, с което са

заразили света. Добре... - той обърна стола си така, че да гледа доктора право в

лицето. - Ами ако... Итън е нещо различно. Може би експеримент, направен от

горгоните или мъглявите...

- Кръвта му не кипна - напомни му Джей Ди.

- Така си е, но все пак... нещо различно. Нещо по-развито.

- Не-човек ли? - попита Оливия. - Прилича на момче, но не е, така ли?

- Не знам. Просто се опитвам да...

- Да се самонавиеш да вярваш, че Итън Гейнс е дошъл и „Пантър Ридж“ да ни

спаси, това ли е то? - Джей Ди вдигна белите си вежди. - Да ни достави могъщи

трусове, та да не ни изядат живи сиваците? Ако е така, дори Итън трябва да е наясно,

че още един подобен трус и „Пантър Ридж“ ще стане на купчина отломки.

- Той вече си е купчина отломки - върна му го Дейв. Отпи още една глътка вода и

се помъчи да си представи, че има вкус на „Бийм“, но и така напитката му си беше

прекрасна. - Нещо повече. Живеем в гробище.

Двамата му събеседници не възразиха. Докторът се размърда неудобство на стола

си, а Оливия огледа малката си редичка редички с букви, сякаш наистина се,

концентрираше върху играта, и не се опитваше просто да избегне прекалено

задълбочения размисъл за надвисналото над главите им бъдеще.

- Всички ще умрем тук - продължи Дейв. - Не можем да издържим повече. Това е

невъзможно! - той стрелна доктора с юг, мрачен поглед. - Поразпитах наоколо дали

случайно някой не е чувал за това Бяло имение. Засега нямам резултат. Поразпитах и

дали няма да се намери пътен атлас, но отново... нищо. Не знам дали на някого ще

му хрумне по-добър вариант. Междувременно ..... се сетих, че в гимназията има

библиотека....

От гимназията бяха дошли голяма част от запасите на Джей Ди, както и много от

консервите, но последното ходене на Дейв до там беше преди месеци.

- Заранта ще отида и ще видя какво може да се намери... Може ....карти... Все

нещо, което да е от помощ.

Оливия се обади:

- Не може да идеш сам. Не трябваше да излизаш сам и за Итън. Беше глупаво. И