Читаем Границата полностью

защото на никого вече не му пука... - той погледна Дейв, после Оливия, после Джей

Ди, Ники и накрая отново Дейв. Заключи: - Така мисля аз.

- Този разговор е непосилен за бялата ми глава, народе - обади се Хана. - Аз

дойдох просто заради приключението. И държа да ви кажа, че в момента гледам още

една рампа нагоре, която е като задръстен паркинг, и по нея няма начин да се качим

- тя отклони автобуса в друга посока. - Е, наоколо няма ченгета, така че нека

пробваме рампата за слизане.

Ето така Хана успя да ги качи на Междущатска 70 в западна посока. Движението

на изток по време на инцидента, предизвикал целия този хаос - твърде вероятно

централната част на града да е била съсипана още при първата битка - беше нулево.

Имаше няколко строшени коли и голям тир с ремарке, който се беше блъснал в тях и

беше пламнал, но Хана успя да прекара 712 покрай смазаната блокада.

Притесняваше се най- вече за стъклата и парчетата метал по пътя, но уличните

метачи отдавна не бяха излизали на работа и нямаше какво друго да стори, освен да

стисне здраво зъби и да изтанцува с автобуса по рампата колкото се може по-

внимателно.

Магистралата започна полека да се изкачва. И от двете страни се издигаха

планини, а отпред надвисваха гигантски върхове - сега отчасти закрити от грозната

жълта мъгла - родени преди осемдесет милиона години. Итън се чудеше колко ли

старо е съществото вътре в него, какво е виждало, къде е било и как се е родило, ако

Скалистите планини са били прашинка в Божието око, когато то за първи път се е

появило на белия свят, и какво значи Животът за него. От онова, което то му беше

показало, оставаше с усещането, че става дума за самотно същество от рядка или

измираща раса, но преди всичко то се интересуваше от дълга си. Това беше

едновременно основата и целта на съществуването му, толкова ясно представена, все

едно извънземното седеше до момчето и му разправяше всичко това - безплодността

на войните бе всеизвестен факт, но онези, които превръщаха в свой Бог властта, не

искаха да го приемат. Гордостта, арогантността и глупостта не бяха най- лошите

черти само на човечеството, а се ширеха сред галактиките и бяха цената, която

плащаш, за да ти се кланят всички други раси и да те смятат за висшестоящ, или

просто за утоляване на апетита да покоряваш и побеждаваш. Итън усещаше тъгата и

мъката в онова, което минаваше за сърце и ум на извънземния - сега превръщащи се

и в негови ум и сърце - защото той знаеше, че води загубена битка. И все пак тук,

точно тук, на границата - на този млад свят, който може и да не означаваше кой знае

какво за разгърналата се галактика, по-стара от самото време - трябваше да бъде

оказан отпор и с това да се прати вест на всички военачалници сега и занапред,

тръгнали да събират войници, оръжия и кораби, с които да посеят разруха и

нещастие.

Това послание сигурно щеше да остане безплодно, но дългът на съществото бе да

го чуят: Аз съм пазителят на този сектор. Остарял съм още преди

цивилизацията ви да пусне корени в блатото или да бъде създадена от машина.

Ако отхвърлите мира и настоявате да пиете до насита от извора на ужаса,

тогава се пригответе да бъдете удавени в този ужас, дело на своята собствена

ръка.

Итън усещаше ясно втренченото в себе си око на проследяващото устройство на

мъглявите там, високо горе на ръба на атмосферата. Скоро щяха да дойдат. Щяха да

изчислят мястото и времето, където да се опитат да го пленят... но той знаеше, че

няма да чака дълго.

Ами горгоните?

Те също щяха да се появят скоро. И щяха да се опитат да унищожат онова, което

не бяха в състояние да овладеят.

Той нямаше намерение да свърши на масата за дисекция на никоя рептилия или

робот, нито пък това да се случи с хората от тази застрашена планета, които смяташе

за свои приятели.

Аз ще бъда...

- Готов - каза Итън.

Ники го попита какво е имал предвид, а той сви рамене и обясни, че е

размишлявал на глас, а след това й се усмихна, стисна я за ръката и си каза, че няма

да допусне нито мъглявите, нито горгоните да наранят тези същества, които вече са

страдали толкова много. Предстоеше голяма битка... Той долавяше мащабно

раздвижване сред редиците на пришълците, защото те също щяха да са готови.

Автобусът продължи на запад по източната лента, а Междущатска магистрала 70

все по-стръмно се изкачваше към гигантските планини и момчето със сребърното

око осъзна, че е повече извънземен, отколкото човек, и поради това си зададе както