— За еднократно предложение. Без преговори. Приемаш или отказваш. Искам утре да дойдеш в съда. Може да се наложи да свидетелстваш, но едва ли ще стигнем дотам. Достатъчно ми е само да покажеш материалите на прокурора и да ми обещаеш, че ако ми потрябваш, ще кажеш на журито каквото каза на мен.

Тя скръсти ръце, хвърли на Харпър поглед през рамо и после отново погледна към мен.

— Вече ви обясних, че не мога да го направя. Не мога да компрометирам разследването.

— Нищо няма да компрометираш. Ела в съда. Съгласи се да свидетелстваш, за да уведомя прокурора, че ще бъдеш свидетел. Само че няма да се наложи да даваш показания. Кълна се, че по този начин извършителят ще бъде задържан в рамките на двайсет и четири часа.

Дилейни наклони стола си назад, изненадана от смелото ми твърдение.

— И как смяташ да спипаш Банкнотата?

— Точно това е най-хубавото. Няма да го спипам аз. Ако утре всичко мине гладко, Банкнотата сам ще се напъха в ръцете на ФБР.

Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

Касандра Деньов

Възраст: 23 г.

Сменила е името си преди две години. Преди това се е казвала Моли Фройдънбъргър. Приета да следва сценография в Нюйоркския университет. Работи в „Макдоналдс“. Стабилно финансово положение благодарение на родителска подкрепа. Скъсана на два изпита за две години. С многобройни връзки. Има доста последователи в Инстаграм. Обича котки. Не гласува на избори.

Вероятност да гласува „невинен“: 38%.

47

Новата съдебна заседателка зае мястото си в ложата доста шумно. Вече започваше да дразни Кейн. На левия си глезен носеше гривна с талисмани, която подрънкваше дори при най-леко помръдване. И на другите членове на журито им правеше впечатление. Валери Бърлингтън и гривната на глезена й скоро щяха да се превърнат в нетърпим дразнител дори за най-толерантните от тях.

Кейн си позволи да помечтае как реже стъпалото й. Улови се, че се е вторачил във вените под глезена й, издуващи кожата с фалшив тен като червеи в калище.

Валери люлееше стъпалото си, без да обръща внимание на цъкането с език и шушукането.

Кейн се разочарова, когато съдията им даде почивка до следващата сутрин. Хубавото беше, че ще има повече време за себе си. Върнаха се в стаята на журито, взеха саковете си и напуснаха сградата през задния вход. Жълт градски автобус ги изведе от Манхатън. Придружаваха ги двама мъже от охраната на съда. Пътуваха почти час по магистралата за летище „Кенеди“. Край летището имаше колкото щеш хотели на разумни цени. Прекалено скъпо беше да настаниш дванайсет съдебни заседатели плюс резервите в самия Манхатън.

Съдът обикновено ползваше „Холидей Ин“ и „Гардън Ин“, а в краен случай — „Грейдис Ин“ в квартал „Джамейка“. Оказа се, че не могат да ползват първите два, Кейн се беше погрижил за това. Седмица по-рано беше направил известен брой стратегически резервации във всеки от тях, само по пет-шест. Някои ангажира онлайн, някои — от различни телефони с предплатена карта. Под различни имена. За всяка резервация уточни стая и етаж.

В резултат на това нито в „Холидей Ин“, нито в „Гардън Ин“ имаха петнайсет свободни стаи на един и същ етаж, както установи съдебната служителка, занимаваща се с настаняването им. От съображения за сигурност трябваше да поставят охрана. А беше невъзможно да се наблюдават два или три етажа от хотел. Не разполагаха с толкова хора. Не, само един охранител. Един етаж. Такива бяха правилата.

Изпратиха ги в „Грейдис Ин“.

Автобусът спря и Кейн видя разочарованите физиономии, когато стана ясно къде ще бъдат настанени.

— Кога са свалили табелата „Хотел на ужасите“? — попита Бетси и вълна от напрегнат смях премина през заседателите и охраната им при спомена за хорър сериала.

Въведоха ги във фоайето. Повече приличаше на рецепция на погребално бюро. Тъмната дъбова ламперия по стените изсмукваше и малкото светлина, която проникваше през мръсните прозорци. Кейн долови мирис на зеленчукова яхния. Портиерът кимна на всеки от заседателите, докато се точеха покрай него, но не пое сака на никого. Всъщност изглеждаше леко подпийнал. Редица еленови глави на стената зад рецепционистката. Беше на осемдесет и няколко и беше глуха. На съдебната служителка щеше да й е по-лесно да разговаря по телефона с някоя от еленските глави.