Читаем Тринайсет полностью

— Всички са били студентки в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Телата им са оставени на територията на кампуса, вероятно с микробус. Най-голямото момиче било на двайсет и три години — каза Дилейни.

Някакво пукане наруши концентрацията ми. Неволно бях стиснал паянтовия крак на масата и едва не го откъртих.

Пуснах го, постарах се да преодолея яростта си и да разгледам съсредоточено снимките. Отначало не го забелязах. После на едната снимка го видях да се подава от тениската на жертвата.

Долар, пъхнат в сутиена й.

И щом го забелязах, Дилейни извади следващата снимка. Беше колаж от снимките на всичките четири жертви. С банкноти от един долар, мушнати под сутиените им.

— Мамка му! — изругах.

— Ченгетата са скрили това от медиите. Намерили са ДНК по една от банкнотите. Отначало не открили съответствие в базата данни. След това полицията и охраната на кампуса помогнали за доброволно ДНК изследване на хиляда и четиристотин мъже, които живеели и работели на територията на кампуса. Установили съвпадение с Ричард Пена. Работел като домакин на една от сградите и за кратко излизал с последната жертва, Дженифър Еспозито. И, да, по банкнотите има знаци — каза Дилейни.

Тя извади още четири снимки. Държавният печат беше маркиран на същите места и на четирите. Същата стрела, същото маслиново листо, същата звезда.

— Ченгетата снимали банкнотите като улики. Не са забелязали знаците по тях или пък, ако са ги забелязали, не са ги използвали по време на процеса. ДНК следите и фактът, че всички жертви били удушени, се оказали най-уличаващата подробност — поясни Дилейни.

— И Пена дал ДНК проба доброволно? — попитах.

— Не е имал голям избор — отговори Харпър. — Колежът на практика задължил служителите си. Може би е мислил, че не е оставил следи. Убиецът е действал внимателно. Съвпадението на ДНК се оказало достатъчно да го осъдят рекордно бързо. Преди убийствата Чапъл Хил бил тероризиран от сериен изнасилвач на територията на кампуса. Не можели да припишат изнасилванията на Пена, но ченгетата явно започнали да четат между редовете и решили, че Пена е изнасилвачът, а после е вдигнал мизата. Градът живеел в страх от месеци и искали просто да сложат някого на електрическия стол за престъпленията. Пена нямал сериозна защита. Не можел да си позволи адвокат, а общественият защитник буквално дремел или просто не му пукало. Обжалванията му били отхвърлени бързо и категорично. Хората искали този тип мъртъв и властите се подчинили.

Светкавично действие. Обикновено правосъдната система протака. Не и в този случай.

— Пена твърдял, че е невинен, така ли? — попитах.

— До последния си дъх — отговори Харпър.

— Всички твърдели така — уточни Дилейни.

Избутах снимките и попитах:

— Кои всички?

Харпър стана от стола срещу мен и застана на тясното място зад Дилейни.

— Намерихме и други — поясни Дилейни. — След като си тръгнахте, получих одобрение за ново разследване. Банкнотата от случая на Соломон ми даде аргументи за пред шефовете ми. Пуснах известия до всички отдели „Убийства“ на шерифствата и окръжната полиция на тринайсетте щата по Източното крайбрежие. Щатите, които първи са подписали Декларацията за независимост. Допускам, че си се досетил за тази особеност. Добре. Отне ми известно време. Беше теория въз основа на три жертви, но не разполагах с достатъчно аргументи, за да накарам полицейските управления да възобновят приключени разследвания с вече произнесени присъди. Сега заради вашия случай директорът ми позволи да пусна известията. И да предупредя съдиите и съдебните служители в съответните щати. За пръв път го правим. Даде резултат.

Придърпах стола си по-близо до масата, докато Дилейни вадеше документи от папката. Четири папки, стегнати с ластици. Остави ги пред мен. Отворих първата. Вътре имаше изрезки от вестници, снимки, полицейски доклади.

— Палеж в църква на чернокожи в Джорджия — поясни тя. — Двама загинали. Частично изгоряла банкнота от един долар, намерена до туба с бензин. Банкнотата е използвана за запалването на огъня, после подпалвачът я угасил с крак. По пръстовите отпечатъци осъждат бял расист на име Аксел, който тъкмо спечелил два милиона долара от щатската лотария.

Дилейни потупа по следващата папка и каза:

— Касапина от Пенсилвания. Три жени, разкъсани на парчета в собствените им домове, обезобразени post mortem. И трите са намерени в рамките на две седмици през лятото на две хиляди и трета. Нападенията са осъществени в различни части на щата. Банкнотите са били пъхнати в бикините им. Джона Паркс, параноиден шизофреник, признава, че е извършил убийствата, въпреки възраженията на съпругата му, която му осигурява алиби. То се оказва недостатъчно да го спаси от затвора.

Следващата папка. Друго лице на мъртвец се вторачи в мен. Този път беше мъж зад волана на камион.