Читаем Стъклен град полностью

Ерлендур напомни на съдебните следователи за компютъра. Щеше да отнеме време, докато проверят всичко в него. Инструктира ги да прегледат всички файлове, да ги запишат, да ги групират и напишат подробен доклад за съдържанието на всеки един. После двамата със Сигурдур Оли поеха на изток от града, към затвора „Литла-Храун“. Отне им малко повече от час, за да стигнат. Видимостта бе слаба, пътищата заледени, а колите все още се движеха с летни гуми и затова трябваше да карат внимателно. Времето се оправи веднага след като влязоха в Тренгслин Пас. Прекосиха река Йолфуса и скоро видяха двете сгради на затвора да се издигат над грубите чакълести насипи в неясната далечина. Старата постройка беше на три етажа и червеният й железен покрив, стоящ там от векове, й придаваше вид на огромен стар чифлик. Сега покривът бе боядисан в сиво, в унисон с новата сграда до нея. Тя бе кобалтовосива, снабдена с наблюдателница, модерна и укрепена. Нямаше нищо общо с финансовите институции в Рейкявик.

Как се променят времената, помисли си Ерлендур.

Елинборг бе предупредила ръководството на затвора за посещението на двамата детективи. Директорът посрещна детективите и ги придружи до кабинета си. Искаше да им каже някои подробности за затворника, който ги интересуваше, преди да говорят с него. Бяха дошли във възможно най-неподходящия момент. Въпросният затворник бе под строг режим в единична килия, след като той и двама други затворници нападнали наскоро осъден педофил и го пребили до смърт. Директорът каза, че предпочита да не навлиза в подробности, но иска да подчертае, че посещението на полицията е в нарушение на строгия режим на затворника и че в най-добрия случай състоянието му ще бъде нестабилно. След това детективите бяха придружени до залата за посещения, където седнаха и зачакаха появата на затворника.

Името на петдесет и шест годишния рецидивист бе Елиди. Ерлендур познаваше криминалните му прояви и дори веднъж го бе придружил до „Литла-Храун“. Елиди се бе занимавал с какво ли не в мизерния си живот — беше плавал по море на рибарски съдове и търговски кораби и бе въртял контрабанда с алкохол и наркотици, за което накрая го бяха осъдили. Опитал се да направи застрахователна измама, като подпалил яхта, тежаща двайсет тона, близо до югозападния бряг, и я потопил. Трима от екипажа „оцелели“. Четвъртият член на бандата останал заключен по погрешка в двигателния отсек и потънал заедно с лодката; престъплението било разкрито, когато водолазите се гмурнали до останките и разкрили, че пожарът е започнал на три места едновременно. Елиди излежал четири години в „Литла-Храун“ за застрахователна измама, непредумишлено убийство и множество предишни по-леки нарушения, които се трупали в докладите на Щатската прокуратура.

Елиди бе известен с жестоките си физически нападения, които често оставяли жертвите му осакатени и с трайни увреждания. Ерлендур си спомни един от случаите и го описа на Сигурдур Оли, докато караха из пустошта. По едно време престъпникът заживял с един млад мъж в къща в Сноррабраут. Преди полицията да пристигне на мястото, мъжът бил пребит толкова лошо, че прекарал четири дни в интензивното отделение. Елиди го завързал за стол и се забавлявал, кълцайки лицето му със счупена бутилка. Докато се опитвали да надвият Елиди, той пратил един полицай в безсъзнание, а на друг счупил ръката. Исландските съдии били нечувано снизходителни. Получил двегодишна присъда за това престъпление и за още няколко по-леки, както и по-рано. Когато прочели присъдата, рецидивистът се изсмял.

Вратата се отвори и двама пазачи въведоха Елиди в залата. Имаше страховито телосложение въпреки възрастта си. Смугла кожа, обръсната глава. Имаше малки уши и ушни миди, които изглеждаха като прилепени за главата му, но въпреки това бе успял да пробие дупка в едното и от него висеше пречупен кръст. Развалените му зъби съскаха, когато говореше. Бе облечен с износени джинси и черна тениска, под чиито очертания ясно личаха големите му бицепси, изрисувани догоре с татуировки. Беше висок към два метра. Полицаите забелязаха, че на ръцете му имаше белезници. Едното му око бе зачервено, лицето му беше издрано, а горната му устна — подута.

Садист-психопат, каза си Ерлендур.

Пазачите застанаха на пост до вратата, а Елиди отиде до масата и седна срещу детективите. Огледа ги със сивите си празни очи без капка интерес.

— Познаваше ли мъж на име Холберг? — попита Ерлендур.

Престъпникът не отговори. Престори се, че не бе чул въпроса. Огледа първо инспектора, а после и детектива със същия празен поглед. Пазачите си говореха тихо при вратата. Някъде в сградата се чуха викове. Една врата се затръшна. Ерлендур повтори въпроса, а думите му отекнаха в пустата зала:

— Холберг! Помниш ли Холберг?

Отново не получи отговор от Елиди, който безцелно се оглеждаше из стаята, сякаш не бяха там. Няколко минути изминаха в мълчание. Ерлендур и Сигурдур Оли се спогледаха и инспекторът потрети въпроса си. Познавал ли е Холберг, какви са били отношенията им? Холберг е мъртъв. Намерен е убит.