Читаем Sedmiyat pechat полностью

ефекта от думите си. - Опитайте сега да си представите последствията от един постоянен срив, какъвто

ще настъпи след прехвърляне на пика на производството. - Нова, смразяваща пауза. - Това ще е краят на

цивилизацията, такава, каквато я познаваме.

Томаш въздъхна.

- Това означава, че ще трябва да се преориент ираме към нов вид енергия.

Арабинът го изгледа подигравателно.

- Какъв нов вид енергия? Ще се върнем към въглищата?

- Не, ще трябва да открием друг източ ник на енергия.

- Но това е илюзия. Засега няма друг източ ник на енергия, койт о да може да поддържа световната

икономика.

- Ще открием нова.

Карим се разсмя, поклащайки глава.

- Опасявам се, че това не е така лесно.

- Защо? Щом можем да отидем до Луната, навярно ще можем и да открием нов вид енергия.

- Може би, не казвам, че е невъзм ожно. Въпросът е, че още не сме го открили. Най-добрият вариант

засега е природният газ. Има го в изобилие и не замърсява много.

- Ето, виждате ли?

- Проблемът е, че природният газ е много по-скъп от петрола и т ранспорт ирането м у от зоната на

производство е трудно. Бъдете сигурен, че пренастройването на икономиката към природен газ,

наложено от изчерпването на петрола, ще се от рази твърде негативно на световната икономика. Освен

това въпреки относителното изобилие на природния газ, продължа ваме да говорим за невъзобновяема

суровина като петрола.

- Няма ли други алтернативи?

- Има — атомната енергия. Но проб лемите с нея са известни, нали? Атом ните централи са невероят но

скъпи и обезопасяването им е сложно, както се видя при случая с Чернобил. А и още не е изяснен

въпросът с радиоактивните отпадъци, които замърсяват всичко, до което се докоснат, и чийто живот мо-

же да трае хиляди години. Тези централи са толкова проблема тични, че повечето страни ги закриват.

- Трябва да има някакво разрешение.

- Разполагаме още със слънчевата и вятърната енергия. И двете са чисти, но проблемът е, че все още

не са достатъчно ефикасни и гъвкави. Фотоволтаичната клетка, например, прев ръща в електричество

едва една десета от слънчевата енергия, която получава. От друга страна, както с лънцето, така и вятърът

са непостоянни източници. Когато вятърът утихне, ветроенергийните турбини престават да произвеждат

енергия, същото става със слънчевата енергия вечер или при облачно не бе. А има и друг аспект - и двете

са отчайващо скъпи. - Карим махна категорично с ръка. - Тези източници на енергия със сигурност ще

намерят своето място, не отричам, но не си и помисляйте, че могат да се превърнат в основи за

изграждането на новата световна икономика.

Томаш въздъхна.

- Разбирам - каза той. - З начи с нас е свършено.

- Съществува и възможността да открием друг нач ин за пос тигането на контролиран ядрен синтез,

което би ни осигурило един неизчерпаем източник на чиста енергия.

- Така ли?

- Лошот о е, че ще са нужни ст о год ини, за да развием нова та технология.

- Сто години? - притесни се Томаш. - Ние не разполагаме с петрол за сто години занапред.

- Кой ви каза това?

Историкът беше озадачен.

- Ами... вие.

- Казах само, че пикът на петрола „не-ОПЕК― е неминуем.

- А на този от ОПЕК?

- Е, този, слава богу, май е в изоб илие. Благословен да е Господ, м илосърдният! Ако нашите

изчисления са верни, Близкият изток, и по-специално Саудитска Арабия, плуват в пет рол. Нашият пик

се очаква да настъпи едва след петдесет или сто години.

- А тази преценка наист ина ли е точ на?

Карим обърна очи нагоре, за да покаже, че всичко е в божиите ръце.

- Иншаллах!

VIII

Т ОМАШ ПРЕКОСИ ОГРОМНИЯ САЛОН И ИЗОБЩО НЕ СЕ ИЗНЕНАДА, когато видя Алекса ндър Орлов, за обиколе н от

чинии, пълни с храна. Веднага след завръщането си от Виена историкът влезе в контакт с импозантния

агент на Интерпол и както можеше да се предположи, получи покана да обядват в един ресторант в

Лисабон. Избраното заведение беше бразилски ресторант в Кампо Пекено, едно от онези места, прочути

със специалитети на скара, където тъпчеха клиентите до пълно освинване.

Руснакът тежко се надигна, за да поздрави новодошлия. Първото нещо, което Томаш забеляза, беше

обилната пот, лееща се от Орлов - знак, че от доста време се храни усърдно.

- Извинете, започ нах без вас - каза руснакът. Избърса потта от челото и поглади корема си. - Толкова

бях изгладнял, че ме заболя стомахът, не можете да си представите.

- Добре сте направили, не се притеснявайте.

Чинията на Орлов беше препълнена с месо - крехки бифтеци, гърди и тлъсти парчета бекон върху

подложка от ориз и черен фасул, подправени с фарофа и придружени от бутилка червено „Алентежу―,

вече преполовена. Томаш си поръча кайпириня и си сложи ориз и фасул, но даде да се разбере, че иска

само две парченца крехко филе.

- Е, как беше във Виена? - изхрипт я Орлов, д окато дъвчеше едра мръвка. - Много валс?

Томаш поклати глава.

- Музиката беше друга.

- Представям си. Каква соната ви изпълни оня от ОПЕК?