Читаем Sedmiyat pechat полностью

- Проб лемът е, че географският Южен полюс не се задържа дълго време на едно и също място.

Томаш смръщи вежди.

- Ето това не разбирам - каза той. - Екваторът си стои на едно и също място, Северният полюс също.

Защо не е така и с Южния полюс?

- Заради леда.

- Какво общо има ледът с това?

- Вижте, професоре, Южният полюс е покрит с лед, нали? Но този лед не се задържа в статично

положение, на едно място. Точно обратното, намира се в непрекъснато движение. Ле дът на Южния

полюс се мести с по десет метра на година по посока на Южна Америка, а това означава, че

фиксираният географски Южен полюс се отдалечава с десет метра на година от действителното си

местонахождение.

- Разбирам.

- Всяка година това налага преизч исляване на новата пози ция на Южния полюс и обозначаването му

на точното място. Което фактически означава, че всяка година си имаме нов Южен полюс.

Сервитьорът се появи с друг омар и Орлов веднага му се нахвърли с настървение, сякаш нищичко не

беше хапвал. Докато руснакът беше зает с току-що поднесеното ястие, Томаш взе оставената на масата

снимка.

- Този учен е бил убит на Южния полюс, така ли?

Орлов изгрухтя с пълна уста.

- Не — каза той, веднага щом преглътна хапката си. — Убит е в Макмърдо.

- Къде?

- Макмърдо, най-голямата станция на Антаркт ида. Построена е от американците през 1956 година

като военна база, но с влизането в сила на Антарктическия договор е превърната в научна станция. През

лятото има над хиляда жители, а през зимата - около двеста.

- Къде се намира?

- На остров Рос, който е свързан с Антаркт ида чрез гигант ската ледена плат форма Рос, в онази част на

континента, която се мие от водите на Тихия океан. - Руснакът махна към усмихнатото лице от

снимката. - Професор Доусън беше директор на Научния лабораторен център, главната база за научни

изследвания на Макмърдо. Работеше над проект, свързан с климатичния анализ, преди да умре.

- И казвате, че бил уб ит?

- В едно февруарско утро на 2002 год ина б ил намерен на пода в кухнята на изследователския център с

два куршума в тялото и един в челото. Не прилича на естествена смърт, нали?

- Кой го е убил?

Орлов се усмихна.

- Ако знаех, нямаше сега да разговарям с вас.

Беше ред на Томаш да се разсмее.

- Дошъл сте да говорите с мен, за да ви помогна да разкриете престъпление, извършено на

Антарктида? Шегувате се.

Орлов отново посегна към храната.

- Никога не се шегувам, когато става въпрос за работа. Убеден съм, че можете да ми помогнете да

разкрия загадката.

- Как?

- Спокойно, ще стигнем и д отам - каза руснакът , дояждайки последните парченца от втория омар. - Но

преди това искам да чуете цялата история. - Въпреки опитите да не гледа натам, погледът на Томаш

непрекъснато се спираше на тлъстите парчета храна, които се мяркаха между мазните устни на руснака.

- Когато Интерпол получ и молбата на ЦРУ и проуч и характе рист иките на убийството, реши да

прехвърли случая на моя отдел. След като се запознах с подробностите, аз установих, че въпросното

престъпление има странни съвпадения с едно убийс тво, извършено в България, което бях разследвал дни

преди това. Прегледах отново досието по случая в България и открих, че само няколко часа деляха

събитията едно от друго. Профе сор Доусън е бил убит в Антарктида, а професор Христо Ата насов е бил

открит малко след това мъртъв в кабинета си в Пловдивския университет, където преподавал физика.

Той също е бил застрелян, само че изстрелът бил един-единствен, в тила. Убили са го, докато работил на

компютъра си.

- Какво общо имат двата случая?

- И в двата случая убит ите са учени, застреляни на работ ните си места в интервал от няколко часа.

Томаш погледна руснака с недоумение.

- Е, и? Единият е бил уб ит на Антаркт ида, другият - в България. Единият е американец, другият -

българин. Единият е климатолог, а другият - физик. Според мен тук има доста различия.

Орлов се усмихна лукаво.

- Ако бяхте видели снимките от местопрестъ пленията, нямаше да говорите така.

- Какво им е особеното на тези снимки?

Руснакът изтри ръце в салфетката и пъхна дебелите си пръсти в плика, откъдето извади още снимки.

Но вместо да ги покаже, ги обърна към себе си, сякаш играеше покер и не искаше да от крива картите си.

- За начало искам да ви кажа, че след проверката на доку ментацията и лич ните бележници на двамата

учени се установи, че двете жертви са се познавали.

- Така ли?

- От бележките им става ясно, че са имали двама общи прия тели, също учени. - Наведе глава. - Но още

по-любопитно е това, че в бележника на всеки от тях имената на другите трима приятели са отбелязани с

един и същи знак.

- Хм - прошепна Томаш, обзет от желание да вид и снимки те. - Какъв е този знак?

- Същият като знака, открит до труповете на жертвите. - Орлов най-сетне свали сним ките. - Ето този.