— Ще се целуваме ли тогава?

— Не, няма да се целуваме, само ще се прегърнем.

— Може ли да те прегърна сега?

— Окей.

Марион обърна двете кукли една към друга. Холгер използва тази възможност да погледне скришом телефона си. Анете бе звъняла, после бе изпратила съобщение. Ким беше изпратил две съобщения. И Курт Ериксен, семейният адвокат, чиито услуги бяха ползвали през всичките години, му бе звънял няколко пъти. Какво искаше пък той? Марион бе потънала в играта и той използва удобния момент да прочете съобщенията.

Открихме шивачката на кукленските рокли. И купувача. Мъж с татуиран орел на врата. Говорих с Ким. Обади ми се.

Вече? Холгер Мунк усети как полицейското му сърце заби по-бързо. Значи имаше полза от медиите, сполучиха още с първата обява. Бързо погледна съобщенията от Ким.

Изглежда имаме следа за татуирания орел. Къри знае кой е. Обади се.

И после само:

Ало?

— Здравей. Къде е Марион?

Холгер рязко се завърна към реалността и видя пред себе си леко раздразнената си дъщеря.

— Здравей, Мириам. Марион? Тя е…

Момиченцето не си беше на мястото.

— Беше точно…

Не успя да завърши изречението. Мириам вече се беше устремила към дъщеря си, заиграла се с куклите навътре в помещението.

— Не говорихме ли да се купува по-малко? — попита тя, когато се върна на масата.

— Да, но…

— Събирай си нещата, Марион, прибираме се вкъщи.

— Вече? Но с дядо щяхме да купим сладолед.

— Това ще стане някой друг ден. Сега ела.

Мириам започна да прибира вещите на Марион. Холгер стана бързо, за да помогне.

— Как мина с булчинската рокля? Всичко ли е наред?

— Не е точно както си я представях — въздъхна Мириам. — Но там имат шивачи, ще я преправим малко. Само се надявам да успеят да я довършат.

— Да, не остава много до 12 май.

— Напълно си прав. Ела, Марион, да побързаме, татко чака в колата и е паркирал неправилно. Кажи „довиждане“ на дядо.

— Довиждане, дядо — усмихна се момиченцето и го прегърна силно. — До другия път се упражнявай да играеш. Става ли?

— Обещавам — усмихна се Холгер.

— Сам ли ще дойдеш? — попита Мириам.

— Какво?

— На сватбата. Сам ли ще дойдеш, или някой ще те придружи?

Някой да го придружи на сватбата? Дори не му бе хрумвало. Не знаеше защо, но изведнъж в съзнанието му изникна Карен. От старческия дом. Тази, дето винаги се радваше, че е наминал. Първа среща на сватба? Не, не беше добра идея.

— Ще дойда сам — отговори Холгер.

— Защо не вземеш Миа? Тя не се ли върна? Иска ми се да дойде. Опитах се да ѝ се обадя, но телефонът ѝ сигурно е изключен.

Да вземе Миа — не му беше хрумвало. Вярно, Мириам и Миа се разбираха добре.

— Има нов. Ще я попитам, идеята всъщност е добра.

— Чудесно, значи ще я включа в списъка. — Мириам се усмихна, но бързо придоби обичайното си сериозно изражение. — А, да, още нещо: навярно ще се наложи с Юханес да отидем до Фредрикста следващия уикенд. Имаш ли възможност да гледаш Марион?

— Естествено.

— В апартамента ли си пак? Отказа ли се от квартирата в Хьонефос?

— Да, вече съм там. Няма проблем да остане през целия уикенд с мен.

— Окей, ще ти се обадя.

Мириам поведе Марион към изхода.

— Чао, дядо.

— Чао, Марион.

Холгер Мунк им маха, докато вратата не се затвори след тях, след това отиде да плати сметката.

Щом отново се озова на улицата, се зае с разговорите, които трябваше да проведе. Достатъчно дълго бе откъснат от света. Имаха следа за роклите. Ким вдигна телефона на първото позвъняване.

— Ало?

— С какво разполагаме? — попита нетърпеливо Мунк.

— Анете и Миа са намерили кой е изработил роклите. Шивачка от Санвика.

— И?

— Купувачът е мъж, около четирийсет и пет годишен, татуировка на орел на врата, десет рокли.

— Десет рокли?

— Мда.

По дяволите.

— И знаем кой е?

— Къри мисли, че знае. Разбира се, не е сто процента сигурен, но колко хора на около четирийсет и пет имат татуиран орел на врата? И профилът пасва. Рогер Бакен. В архива ни няма нищо, но веднъж Къри е попадал на него, разследвал е случай с наркотици.

— Що за тип е?

— Работи като куриер. Приема и доставя пратки, знаеш.

— Мисля, че идеално пасва.

— И аз така мисля.

— Имаме ли адрес?

— Последният ни известен е хоспис в „Грьонлан“. Ако е същият Рогер Бакен.

Някой тръгнал ли е натам?

— В момента Миа и Анете са на място.

— Там съм след пет минути. — Холгер затвори.

23.

Миа задържа вратата отворена пред Анете и я последва в мрачната приемна. През кариерата си Миа Крюгер бе виждала известен брой хосписи и този беше точно като всички останали — по стените се процеждаше влажно чувство на безнадеждност. Последна спирка преди крайната дестинация. Попадаш тук само ако никой не те иска вече.

— Ехо?

Анете се провикна през рецепцията в избледнялото фоайе, но там нямаше никого.

— Защо не влезем направо?

Миа се приближи до една врата, която, изглежда, водеше нагоре към етажите, натисна дръжката, но беше заключено.