ГОРЕЩА НОВИНА

НО… КОЙ Е РЕГЕНТА?

Появиха се доказателства, че убиецът Луис Авила е действал по заповед на човек, когото наричал Регента.

Самоличността на Регента е неизвестна, макар че това прозвище е показателно. Според dictionary.com „регент“ е човек, назначен начело на дадена организация, когато нейният ръководител е в невъзможност да изпълнява задълженията си или отсъства.

Трите най-често давани отговора в нашата анкета „Кой е Регента?“ за момента са следните:

1. Епископ Антонио Валдеспино, който действа от името на болния испански крал.

2. Палмарският папа, който вярва, че е законният понтифик.

3. Офицер от испанската армия, който твърди, че действа от името на върховния главнокомандващ на страната, болния испански крал.

Ще продължим да ви информираме веднага щом получим още новини!

#КОЙЕРЕГЕНТА

83.

Лангдън и Амбра откриха входа на Барселонския суперкомпютърен център в южния край на наоса на голямата църква. От външната страна на семплата фасада имаше ултрамодерно преддверие от плексиглас, което придаваше на храма хибридния вид на сграда, попаднала във времето между вековете.

Във външния двор пред входа се издигаше близо четириметрова глава на първобитен воин. Лангдън нямаше представа какво прави тази скулптура пред католическа църква, но познаваше Едмънд и беше сигурен, че контрастите на работното му място изобилстват.

Амбра припряно отиде при вратата и натисна звънеца. Когато Робърт я настигна, охранителната камера над тях се завъртя към лицата им.

След няколко безкрайни секунди ключалката на вратата изщрака.

Двамата бързо я отвориха и влязоха в притвора на църквата, превърнат в голямо фоайе — затворено и слабо осветено каменно помещение. Професорът очакваше да ги посрещнат — може би някой от служителите на Едмънд, — но фоайето пустееше.

— Никой ли няма? — прошепна Амбра.

Носеше се тиха средновековна църковна музика — полифоничен хорал от мъжки гласове, който звучеше на Лангдън смътно познат, макар да не се сещаше откъде. Религиозните напеви в свръхмодерната компютърна лаборатория явно също отразяваха типичното чувство за хумор на Кърш.

На стената пред тях сияеше грамаден плазмен екран, единственият източник на светлина в помещението. Дисплеят показваше нещо, което приличаше на примитивна компютърна игра — групи черни точки, които се движеха по бяла повърхност като безцелно лутащи се бръмбари.

„Не съвсем безцелно“ — помисли си Робърт, когато позна играта.

Тази известна компютърно генерирана прогресия, носеща името „Живот“, беше измислена през 70-те години на XX век от британския математик Джон Конуей. Черните точки, така наречените „клетки“, се движеха, взаимодействаха си и се възпроизвеждаха по силата на установени „закони“, въведени от програмиста. Ръководени единствено от тези „изходни правила“, с времето точките постепенно започваха да се организират в групи и повтарящи се модели, които еволюираха, усложняваха се и започваха поразително да приличат на природни закономерности.

— „Играта на живота“ на Конуей — каза Амбра. — Преди години видях една дигитална инсталация, която е неин вариант — смесена техника, наречена „Клетъчен автомат“.

Информираността ѝ впечатли Лангдън. Самият той знаеше за „Живот“ само защото създателят на играта беше преподавал в Принстън.

Звуците на хорала отново привлякоха вниманието му. „Май съм чувал това произведение. Може би ренесансова меса?“

— Робърт! — Амбра посочи с ръка. — Виж!

Точките на екрана се движеха в обратната посока и с все по-голяма бързина, сякаш програмата се превърташе назад. Темпото продължи да се ускорява… броят на точките намаляваше… клетките вече не се деляха и размножаваха, а се комбинираха в нови групи… структурите им ставаха все по-прости, докато накрая не останаха само няколко, които се сливаха една с друга… първо осем, после четири, две…

Една.

В центъра на екрана запримигва единствената останала клетка.

Лангдън го побиха тръпки. „Произходът на живота“.

След поредното примигване точката не се появи отново и след нея остана само празнота — чисто бял екран.

„Играта на живота“ беше свършила и започна да се очертава блед текст, който постепенно придоби контраст и стана четлив.