Лангдън забеляза една табела пред входа и се разсмя.

— Не, според мен сме точно където трябва.

Медиите от няколко години правеха репортажи за това място, но той не подозираше, че се намира в Барселона. „Супермодерна лаборатория в някогашна католическа църква“. Трябваше да признае, че това наистина е идеалният „храм“ за безбожния компютър, създаден от един яростен атеист. Докато плъзгаше поглед нагоре по фасадата, Робърт с потреперване осъзна смисъла, който Едмънд беше вложил в паролата си.

„Отишли са си мрачните религии и благата наука се е възцарила“.

Той посочи табелата на Амбра.

Centro Nacional de Supercomputación

Тя смаяно се обърна към него.

— В Барселона има суперкомпютърен център в католическа църква?!

— Да — усмихна се Лангдън. — Истината понякога е по-невероятна от измислицата.

81.

Най-високият кръст на света се намира в Испания.

Издигнато на планински връх на тринайсет километра северно от манастира Ел Ескориал, грамадното бетонно разпятие се извисява на шеметните сто и петдесет метра над гола долина и се вижда от над сто и петдесет километра разстояние.

В скалистата местност под кръста, която носи подходящото име Долина на падналите, са погребани над четирийсет хиляди жертви от двете страни на кървавата Испанска гражданска война.

„Какво правим тук? — питаше се Хулиан, докато следваше агентите от Гуардия Реал на зрителната площадка в подножието на планината под монумента. — Тук ли иска да се срещнем баща ми?“

Крачещият до него Валдеспино изглеждаше също толкова объркан.

— В това няма никаква логика — прошепна епископът. — Баща ви винаги е мразил това място.

„Милиони хора мразят това място“ — помисли си принцът.

Замислена през 1940 година от самия Франко, Долината на падналите била обявена за „национален акт на изкупление“ — опит за помирение между победители и победени. Въпреки този „благороден стремеж“ паметникът пораждаше противоречиви чувства до ден днешен, тъй като беше построен от затворници, включително политически, много от които умрели от студ, пек и глад по време на строежа.

В миналото някои депутати дори бяха сравнявали мястото с нацистки концлагер. Хулиан предполагаше, че баща му е на същото мнение, макар че не можеше да го заяви открито. Повечето испанци смятаха, че Франко го е издигнал като паметник на самия себе си, и фактът, че диктаторът е погребан тук, само хвърляше още съчки в огъня на противниците му.

Принцът си спомняше единствения път, когато бе идвал тук — поредната опознавателна обиколка на страната с баща му. Докато му го показваше, кралят тихо му прошепна: „Гледай внимателно, сине. Един ден ти ще го разрушиш“.

Докато изкачваха стълбището, той се сети къде отиват. Пред тях се извиси железен портал, врата към недрата на самата планина, и Хулиан си спомни как бе прекрачил прага ѝ като малък, хипнотизиран от онова, което го очакваше вътре.

Защото най-удивителното на това място не беше високият кръст на върха, а тайната пещера, изсечена вътре.

В гранита беше пробит тунел, дълъг почти триста метра, който водеше до изящно помещение с лъскави плочки на пода и висок украсен с фрески купол, широк почти четирийсет и пет метра. „Аз съм в планината — помисли си малкият Хулиан. — Сигурно сънувам!“

И след толкова години принц Хулиан отново се връщаше тук.

„Идвам по повеля на умиращия си баща“.

Когато наближиха металната порта, престолонаследникът вдигна поглед към суровата бронзова пиета над нея. Епископ Валдеспино се прекръсти — по-скоро от страх, отколкото от набожност, помисли си Хулиан.

82.