ГОРЕЩА НОВИНА

ПАЛМАРСКАТА ЦЪРКВА УБИЛА МАЙКАТА НА ЕДМЪНД КЪРШ?!

Нашият информатор monte@iglesia.org ни прати поредното сензационно разкритие! Според документи, чиято достоверност е проверена от КонспирасиНет, Едмънд Кърш години наред е съдил Палмарската църква за „зомбиране, психически тормоз и физическа жестокост“, които според него преди повече от трийсет години са довели до смъртта на майка му Палома Кърш.

Твърди се, че тя била активен член на Палмарската църква, от която се опитала да избяга, но била заклеймена и подложена на психически тормоз от страна на ръководителите на Църквата, след което се обесила в килията си.

79.

— Лично от краля! — отново каза командир Гарса и гласът му отекна в оръжейната на двореца. — Още не мога да повярвам, че заповедта за арестуването ми е дошла лично от краля. След толкова години служба!

Моника Мартин вдигна показалец към устните си и погледна между изложените брони към входа, за да се увери, че охраната не ги подслушва.

— Нали ви казах, епископ Валдеспино има влияние върху краля и е убедил негово величество, че днешните обвинения срещу него са ваше дело, че някак си сте го накиснали.

„Кралят ме е пожертвал“ — осъзна Гарса. Отдавна подозираше, че ако се наложи да избира между началника на своята Гуардия Реал и Валдеспино, монархът ще предпочете епископа — двамата бяха стари приятели, а духовните връзки винаги натежаваха пред служебните.

Въпреки това усещаше, че нещо в обяснението на Моника не е съвсем логично.

— Историята с похищението — попита той. — И това ли беше по заповед на краля?

— Да, негово величество лично ми позвъни и ми нареди да съобщя, че Амбра Видал е отвлечена. Измислил го е, за да спаси репутацията на бъдещата кралица и да не се разчуе, че буквално е избягала с друг мъж. — Пиарката го погледна ядосано. — Защо ме разпитвате за това? Особено след като вече знаете, че кралят се е обадил със същата версия и на агент Фонсека?

— Не мога да повярвам, че кралят изобщо е способен да рискува да отправи на един световноизвестен американец изфабрикувано обвинение в отвличане — заяви Гарса. — Трябва да се е…

— Побъркал ли? — попита тя.

Гарса безмълвно я зяпна.

— Не забравяйте, че състоянието на негово величество се влошава — продължи Мартин. — Може просто да не е дооценил положението.

— Или да е проявил гениален усет — отвърна командирът. — Безразсъдна или не, бъдещата кралица вече е в безопасност под закрилата на Гуардия Реал.

— Точно така. — Мартин го погледна внимателно. — Тогава какво ви безпокои?

— Валдеспино — въздъхна Гарса. — Не го харесвам, признавам си, обаче инстинктът ми подсказва, че не е възможно той да стои зад убийството на Кърш и изобщо зад всичко това.

— Защо? — Младата жена вдигна саркастично вежди. — Понеже е духовно лице ли? Нашата Инквизиция ни е научила на доста неща за лекотата, с която Църквата оправдава драстичните мерки. Според мен Валдеспино е самодоволен, безмилостен и изключително потаен опортюнист. Пропуснах ли нещо?

— Да — тросна се командирът и се сепна, осъзнал, че защитава епископа. — Той е точно такъв, какъвто го описваш, но е и човек, за когото традицията и достойнството са всичко. Кралят, който не се доверява почти на никого, от десетилетия му има пълно доверие. Не мога да повярвам, че кралският довереник е способен на такова коварство.

Мартин въздъхна и извади джиесема си.

— Много ми е неприятно, че ще разколебая вярата ви в епископа, обаче трябва да видите това. Суреш ми го показа. — Тя натисна няколко клавиша и му подаде смартфона си.

На дисплея имаше дълъг текст.

— Това е скрийншот на есемес, получен тази вечер от Валдеспино — каза тя. — Прочетете го. Убедена съм, че мнението ви за епископа ще се промени.

80.

Докато вертолетът се издигаше с рев от покрива на „Саграда Фамилия“, Робърт Лангдън изпитваше странно радостно вълнение, почти еуфория, въпреки болките в тялото си.

„Жив съм“.

Усещаше, че в кръвоносната му система се изсипва адреналин, сякаш едновременно го връхлитаха всички събития от последния час. Задиша колкото се може по-бавно и насочи вниманието си към света навън.

Заобикаляха ги църковни кули, но когато набраха височина, катедралата потъна под тях и се изгуби сред градските светлини. Професорът плъзна поглед по уличната мрежа — това не бяха обичайните квадрати и правоъгълници, а много по-меки осмоъгълници.

„L’Eixample“ — помисли си той. „Разширението“.