— Нищо ми няма — излъга Лангдън. Зави му се свят и той се облегна на стената. — С Амбра трябва да тръгнем веднага.

— Няма да стигнете далече — каза предстоятелят, докато продължаваше бавно да се изкачва. — Полицията ви чака. Искат да дадете показания. А и катедралата е обградена от медиите. Някой им е съобщил, че сте тук. — Стигна до тях и уморено се усмихна на Робърт. — Между другото, с госпожица Видал се радваме, че сте добре. Вие ни спасихте живота.

Професорът се засмя.

— Аз пък съм убеден, че ни спасихте вие.

— Е, както и да е. Просто исках да знаете, че няма да можете да се измъкнете от стълбището, без да се сблъскате с полицията.

Лангдън предпазливо се хвана за каменния парапет и се надвеси над него. Мрачната сцена долу му се стори страшно далеч — проснатият в неестествена поза Авила, заобиколен от неколцина полицаи с фенерчета в ръце.

Докато се взираше надолу по витото стълбище, отново се възхити на изящната, напомняща наутилус конструкция на Гауди и си спомни за уебсайта на музея на архитекта в подземието на катедралата. Там бяха изложени разкошни макети на „Саграда Фамилия“, прецизно изработени с CAD програми и грамадни 3D принтери и илюстриращи дългата еволюция на сградата от полагането на основите до бъдещото завършване на строежа, до което оставаха най-малко още десет години.

„Откъде идваме? — помисли си Робърт. — Къде отиваме?“

Фотографската му памет внезапно възпроизведе един от макетите, представящ настоящото състояние на катедралата и озаглавен „Саграда Фамилия днес“.

„Ако този макет е актуален, все пак има изход“.

Той рязко се завъртя към Беня.

— Отче, ще предадете ли нещо от мое име на един човек навън?

Свещеникът се озадачи.

Когато Лангдън им изложи плана си за бягство от църквата, Амбра поклати глава.

— Невъзможно, Робърт! Там горе няма къде…

— Всъщност има — прекъсна я отец Жоаким. — Няма да е там завинаги, но господин Лангдън е прав. Идеята му е напълно осъществима.

Амбра се изненада.

— Но, Робърт… даже да успеем да се измъкнем незабелязано, сигурен ли си, че не трябва да отидеш в болница?

Точно в момента Лангдън не беше сигурен почти за нищо.

— Ако се наложи, ще отида после — отвърна той. — Сега сме длъжни пред Едмънд да довършим започнатото. — Обърна се към Беня и го погледна в очите. — Трябва да ви разкрия защо дойдохме тук, отче. Както знаете, тази вечер убиха Едмънд Кърш, за да му попречат да обяви едно научно откритие.

— Да, и ако се съди по встъплението на Кърш, според него това откритие ще нанесе тежък удар на религиите в света — каза предстоятелят.

— Точно така. И тъкмо затова смятам, че трябва да съм откровен с вас. С госпожица Видал дойдохме в Барселона, за да се опитаме да оповестим откритието на Едмънд. Почти успяхме. Тоест… — Робърт замълча за миг. — Като ви моля за помощ, аз всъщност искам от вас да ни съдействате да излъчим думите на един атеист по цялото земно кълбо.

Старият свещеник протегна ръка, постави я на рамото му и се позасмя.

— Едмънд Кърш не е първият атеист в историята, който твърди, че „Бог е мъртъв“, професоре, нито ще е последният. Неговото откритие, каквото и да е то, несъмнено ще бъде обсъждано от всички страни. Човешкият интелект винаги е еволюирал и не е моя работа да преча на това развитие. Според мен обаче интелектуалният прогрес никога не е бил възможен без Бог.

С тези думи отец Жоаким им се усмихна окуражително и заслиза по стълбището.

Докато чакаше в хеликоптера ЕС 145, пилотът все по-загрижено наблюдаваше растящата навалица пред портала на „Саграда Фамилия“. Двамата агенти от Гуардия Реал не му се бяха обаждали и той тъкмо се канеше да ги повика по радиостанцията, когато един дребен мъж с черно расо се появи от катедралата и се приближи до вертолета.

Свещеникът се представи като отец Жоаким Беня и му съобщи ужасяващата новина, че двамата агенти са убити и че бъдещата кралица и Робърт Лангдън незабавно трябва да бъдат евакуирани. И сякаш това не беше достатъчно шокиращо, Беня му обясни точно от къде трябва да вземе пътниците си.

„Невъзможно“ — помисли си пилотът.

Но когато се издигна над кулите на църквата, видя, че свещеникът не го е излъгал. Най-високата кула, централната, още не беше построена. Основата ѝ представляваше равна кръгла повърхност, разположена дълбоко сред другите кули, и напомняща на поляна в гора от секвои.

Пилотът стигна над нея и внимателно се спусна между кулите. Когато кацна, от изхода на едно стълбище се появиха две фигури — Амбра Видал подкрепяше контузения Робърт Лангдън.

Летецът скочи долу и им помогна да се качат.

Докато той закопчаваше предпазните им колани, бъдещата кралица на Испания му се усмихна уморено.

— Много ви благодаря. Господин Лангдън ще ви обясни къде отиваме.

78.