— Добре — със злокобно безжизнен глас отвърна Регента. — Ако всичко мине според плана, скоро и двамата ще са мъртви и с това ще се приключи.

Връзката прекъсна.

Във внезапно настъпилата тишина Авила отправи поглед към най-яркото сияние на хоризонта — ужасяващ рояк уродливи кули, осветени от строителни прожектори.

„«Саграда Фамилия» — помисли си той, отвратен от необикновения силует. — Храм на всичко нередно в нашата вяра“.

Прочутата барселонска катедрала, смяташе възрастният офицер, представляваше паметник на слабостта и моралния упадък — отстъпление пред либералния католицизъм, нагло извращение на хилядолетната вяра, превърната в опасен хибрид от култ към природата, псевдонаука и гностична ерес.

„В един храм на Христа пълзят гигантски гущери!“

Макар да се ужасяваше от глобалния разрив с традициите, той намираше упование в появата на нова група световни лидери, които явно споделяха неговите опасения и полагаха всички усилия да възстановят връзката с миналото. С постъпването си в Палмарската църква и особено след срещата с папа Инокентий XIV Авила живееше втори живот и виждаше трагедията си в съвсем нова светлина.

„Жена ми и детето ми паднаха жертви във войната, водена от силите на злото срещу Бог, срещу традицията. Към спасението водят много пътища, не само прошката“.

Преди пет дни, докато Авила спеше в скромния си апартамент, го събуди острото изпиукване на получен есемес.

— Полунощ е — измърмори той и сънено примижа към дисплея на джиесема, за да види кой му пише в този час.

Адмиралът разтърка очи и прочете съобщението.

„Да проверя банковата си сметка ли?“

Заподозрял някаква телемаркетна измама, той се намръщи, стана от леглото и отиде в кухнята да пие вода. Докато стоеше пред мивката, погледна към лаптопа си. Знаеше, че сигурно няма да успее да заспи, докато не провери.

Влезе в уебсайта на банката си, като очакваше да види жалкия си баланс — трохите, останали от военната му пенсия. Когато се появи информацията за сметката му обаче, адмиралът скочи на крака толкова рязко, че прекатури стола.

„Не е възможно!“

Затвори очи и погледна отново. После презареди екрана.

Цифрата си оставаше непроменена.

Той слепешком напипа мишката, скролна надолу до движенията по сметката си и смаяно установи, че преди час е получил анонимен превод от сто хиляди евро. Източникът не можеше да се проследи.

„Кой би могъл да е?!“

Внезапният звън на джиесема накара сърцето му да се разтупти още по-силно. Адмиралът грабна телефона и погледна дисплея.

Той продължи да се взира в екрана, после вдигна.

— Sí?

Отговори му мек глас:

— Добър вечер, господин адмирал. Предполагам, че сте видели подаръка, който ви пратих?

— Ъъъ… да — изпелтечи Авила. — Кой сте вие?

— Наричайте ме Регента — отвърна гласът. — Аз представлявам вашите братя, чедата на Църквата, на която вие принадлежите от две години. Вашите способности и вярност не останаха незабелязани, господин адмирал. Искаме да ви дадем възможност да служите на още по-висша цел. Негово светейшество ви предлага няколко мисии… задачи, пратени ви от Господ.

Авила се разсъни окончателно. Дланите му се потяха.

— Парите, които ви дадохме, са аванс за първата мисия — продължи Регента. — Ако решите да изпълните задачата, приемете я като шанс да докажете, че сте достоен да заемете място в нашите най-висши редици. — Замълча за миг. — Църквата ни се подчинява на строга йерархия, която е невидима за света. Смятаме, че вие ще сте ценен член на нейното ръководство.

Макар и развълнуван от перспективата за издигане, Авила се колебаеше.

— Каква е тази мисия? А ако реша да не я изпълня?

— Няма да последва никакво наказание и можете да задържите парите в замяна на вашата дискретност. Как ви звучи това предложение?

— Звучи ми доста опасно.

— Ние ви харесваме. Искаме да ви помогнем. И за да съм напълно откровен с вас, ще ви предупредя, че задачата, която ви възлага папата, е трудна. — Регента направи пауза. — И е възможно да се стигне до насилие.

Авила се напрегна. „Насилие ли?“

— Силите на злото крепнат от ден на ден, господин адмирал. Бог е във война, а на война падат жертви.

Пред очите му отново избухна ужасната бомба, която беше погубила семейството му. Той потрепери и пропъди мрачните спомени.

— Съжалявам, не знам дали ще мога да изпълня такава задача…

— Папата избра вас, господин адмирал — прошепна Регента. — Човекът, който е обект на тази мисия… е убиецът на вашето семейство.

67.

Разположената на партерния етаж на двореца в Мадрид оръжейна е зала с изящен свод и високи алени стени, украсени с великолепни гоблени, които изобразяват прочути битки от испанската история. Край стените е изложена безценна колекция от над сто брони, много от които са принадлежали на едновремешни крале. В центъра на залата са разположени седем конски фигури в естествен ръст, също в пълно бойно снаряжение.