— Пастор Питър Ларуфа от Кентъки публично заяви: „Ако някъде в Библията прочета, че две плюс две е равно на пет, ще повярвам и ще го приема за истина“.

Отново смях.

— Да, лесно е да реагираме със смях, но ви уверявам, че тези убеждения по-скоро са страшни, отколкото смешни. Много от хората, които ги изповядват, са интелигентни и образовани професионалисти — лекари, адвокати, учители, а в някои случаи и личности, стремящи се към най-високите постове в страната. Веднъж чух американския конгресмен Пол Браун да казва: „Еволюцията и Големият взрив са пъклени лъжи. Аз вярвам, че Земята е на около девет хиляди години и е сътворена за шест дни“. — Кърш направи пауза. — Още по-смущаващ е фактът, че господин Браун е член на конгресната Комисия за наука, космически изследвания и технологии и на въпроса за съществуването на вкаменелости от милиони години той отговаря по следния начин: „Фосилите са поставени тук от Бог, за да изпита нашата вяра“.

Гласът на футуриста изведнъж стана тих и сериозен.

— Да се отнасяме снизходително към невежеството означава да го поощряваме. Да не правим нищо, когато нашите ръководители говорят абсурди, е престъпно самодоволство. Както и да допускаме нашите училища и църкви да учат децата ни на откровени неистини. Настъпил е моментът за действие. Докато не избавим човечеството от суеверието, няма да можем да се възползваме от всичко, на което е способен нашият разум. — Той замълча за миг и в аудиторията се възцари тишина. — Аз обичам човечеството. Вярвам, че нашият разум и нашият вид имат безгранични възможности. Вярвам, че сме в навечерието на нова, просветена епоха, на свят, в който религията най-после си е отишла… и тържествува науката.

Публиката избухна в неистови аплодисменти.

— За бога! — изсумтя Валдеспино и отвратено поклати глава. — Изключете го.

Дяконът се подчини и тримата продължиха в мълчание.

На петдесетина километра оттам Моника Мартин стоеше срещу задъхания Суреш Бала, който току-що беше дотичал при нея. Той ѝ подаде един джиесем.

— Дълга история, но трябва да прочетеш този есемес, получен от епископ Валдеспино.

— Чакай малко. — Мартин едва не изпусна телефона. — Това джиесемът на епископа ли е?! Как си успял да…

— Не питай. Просто прочети есемеса.

Обезпокоена, пиарката впери очи в дисплея. След секунди пребледня.

— Господи боже, епископ Валдеспино е…

— Опасен — довърши изречението Суреш.

— Но… не е възможно! От кого е есемесът?!

— Скрит номер — отвърна той. — Опитвам се да идентифицирам подателя.

— И защо Валдеспино не е изтрил съобщението?

— Нямам представа — призна Суреш. — От небрежност? Или от арогантност? Ще се опитам да възстановя всички други есемеси и да открия с кого си е разменял съобщения, но исках да те осведомя веднага. Ще се наложи да направиш изявление за това.

— В никакъв случай! — отсече Мартин. — Дворецът няма да разгласи такава информация!

— Хубаво, обаче съвсем скоро ще го направи някой друг. — Той бързо ѝ обясни, че причината да провери телефона на Валдеспино е било полученото по имейла предупреждение от monte@iglesia.org, информатора на КонспирасиНет, и ако този човек продължи да действа по същия начин, есемесът на епископа няма да остане в тайна задълго.

Пиарката затвори очи и се опита да си представи реакцията на света към неопровержимото доказателство, че един католически епископ, изключително близък с краля на Испания, е пряко замесен в днешното вероломно убийство.

— Суреш — прошепна тя и бавно вдигна клепачи. — Трябва да откриеш кой е този „Монте“. Ще ми направиш ли тази услуга?

— Ще опитам. — Отговорът му не прозвуча много оптимистично.

— Благодаря. — Мартин му върна джиесема на епископа и припряно тръгна към вратата. — И ми прати скрийншот на есемеса!

— Къде отиваш? — извика след нея Суреш.

Моника Мартин не отговори.

65.

Катедралата „Светото семейство“ заема цялото пространство между две преки в центъра на Барселона. Въпреки огромната си площ църквата сякаш безтегловно виси над земята — изящен рой ефирни кули, извисили се с лекота към испанското небе.

Покритите с многобройни отвори кули имат сложна форма и различна височина, което придава на храма вид на странен пясъчен замък, построен от палави великани. Щом бъде завършена, най-високата от осемнайсетте кули ще се издига на зашеметяващите и безпрецедентни сто и седемдесет метра — по-високо от паметника на Вашингтон, — което прави „Саграда Фамилия“ най-високата църква на света, биеща рекорда дори на базиликата „Св. Петър“ във Ватикана с повече от трийсет метра.

Самата сграда има три огромни фасади. Шарената източна фасада „Рождество“ напомня висяща градина с пъстроцветни растения, животни, плодове и хора. Западната фасада „Страсти Христови“ е нейна пълна противоположност — суров скелет от груб камък, издялан така, че да прилича на сухожилия и кости. Южната фасада „Слава във висините“ се издига в хаос от демони, идоли, грехове и пороци, които постепенно отстъпват мястото си на по-висшите символи на възнесението, добродетелите и рая.