„Тук ли са решили да ме затворят? — чудеше се Гарса, като оглеждаше заобикалящите го експонати. Естествено, оръжейната беше едно от най-сигурните помещения в двореца, но командирът подозираше, че неговите похитители са избрали тази елегантна «килия» с надеждата да го сплашат. — Точно тук ме назначиха на работа“.

Преди близо двайсет години го бяха въвели в тази импозантна зала, където го интервюираха и го подложиха на разпит, преди накрая да му предложат поста началник на Гуардия Реал.

А сега го бяха арестували собствените му агенти. „Обвиняват ме в сговаряне за извършване на убийство?! И в опит да накисна епископа?“ Тези обвинения почиваха на толкова оплетена логика, че Гарса изобщо не можеше да я проумее.

Той беше най-високопоставеният служител в двореца, което означаваше, че заповедта за арестуването му можеше да е издадена от един-единствен човек… от самия принц Хулиан.

„Валдеспино го е настроил срещу мен — помисли Гарса. Епископът беше стар политически интригант и тази вечер отчаянието явно го бе подтикнало да изпълни този нагъл медиен трик — дързък ход, целящ да изчисти собственото му име, като дискредитира Гарса. — И сега са ме заключили в оръжейната, за да не мога да се защитя“.

Ако Хулиан и Валдеспино се бяха съюзили, той нямаше на какво да разчита — бяха го изиграли. В момента единственият човек на света, който разполагаше с достатъчно власт, за да му помогне, беше един старец, доживяващ сетните си дни на болнично легло в личната си резиденция Паласио де ла Сарсуела.

Кралят на Испания.

„Но пък кралят категорично няма да ми помогне, ако това означава да се противопостави на епископ Валдеспино или родния си син“.

Скандирането на тълпите навън се усилваше и имаше опасност да се стигне до насилие. Когато осъзна какво викат, Гарса не повярва на ушите си.

„Откъде идва Испания?! — крещяха те. — Къде отива Испания?!“

Демонстрантите очевидно използваха провокативните въпроси на Кърш, за да поставят проблема за политическото бъдеще на испанската монархия.

„Откъде идваме? Къде отиваме?“

Заклеймявайки потисничеството в миналото, младото поколение постоянно призоваваше за по-бързи промени — настояваше страната да се „присъедини към цивилизования свят“ като истинска демокрация и да премахне монархичната форма на управление. Франция, Германия, Русия, Австрия, Полша и още над петдесет държави бяха захвърлили короните си през миналия век. Дори в Англия говореха за провеждане на референдум за премахване на монархията след смъртта на сегашната кралица.

За нещастие тази вечер в кралския дворец в Мадрид цареше пълен хаос — нищо чудно, че отново се надигаше този стар боен вик.

„Само това му трябва сега на дон Хулиан, докато се готви да се възкачи на трона“ — помисли си командирът.

Вратата в отсрещния край на оръжейната внезапно се отвори и вътре надникна един от неговите агенти.

— Искам адвокат! — викна му Гарса.

— А аз искам изявление за пресата — разнесе се в отговор познатият глас на Моника Мартин и пиарката влезе в залата, като заобиколи агента. — Защо сте се сговорили с убийците на Едмънд Кърш, командир Гарса?

Той я зяпна смаяно. „Всички ли са си изгубили ума?“

— Известно ни е, че сте накиснали епископ Валдеспино! — заяви Мартин, докато се приближаваше към него. — И дворецът иска веднага да публикува вашето признание!

Началникът на Гуардия Реал нямаше какво да ѝ отговори.

Когато стигна в средата на залата, пиарката рязко се завъртя и гневно се вторачи в младия агент на входа.

— Казах, че искам да чуя признанието му на четири очи!

Мъжът неуверено заотстъпва, излезе и затвори вратата.

Тя светкавично се обърна към Гарса и се затича към него.

— Незабавно искам признанието ви! — силно извика младата жена и гласът ѝ отекна под свода на оръжейната.

— Нямам какво да ви кажа — спокойно отвърна той. — В абсолютно нищо не съм замесен. Вашите обвинения са пълна лъжа.

Мартин нервно се озърна през рамо, приближи се още повече и зашепна в ухото му.

— Знам… Изслушайте ме много внимателно.

68.