Вече беше приготвил надписа, който искаше да постави върху трупа й.

ДОВЪРШИХ ГРЕГ.

ДОВЪРШИХ ТЕБ.

СЛЕДВАЩИЯТ Е ТИМИ.

10.

През юни предподготовката на „Абсолвентската галавечер“ течеше с пълна сила. Лори вече разполагаше с всички филмови записи от събирането, а Робърт Пауъл доброволно й предложи допълнителен материал, заснет от някои гости през онази вечер.

Все едно човек вижда бала на Пепеляшка, само дето Пепеляшките бяха четири, мислеше Лори, докато гледаше лента след лента.

След смъртта на Бетси Джордж Къртис, член на клуба „Уингд Фут“ в Мамаронек, бе занесъл в полицията направените от него през онази вечер записи. Повечето обаче представлявали повторение на вече предадените в управлението. По искане на Робърт Пауъл направили презапис и му го дали.

— Наистина е сходен с онзи, който получихте от мен — бе обяснил той на детективите, разследващи случая, — но тук има някои кадри с Бетси и мен, които са ми особено скъпи.

Извади някои снимки: на една двамата с Бетси се гледаха в очите, на друга танцуваха на дансинга на верандата, на трета вдигаха тост за абсолвентките…

— Филмите определено ни дават представа за събитието — изкоментира Лори пред Грейс и Джери, докато за пореден път ги гледаше в прожекционната зала, за да реши какво ще включи в предаването.

„Ще започна с откриването на тялото и пристигането на полицията“, реши тя. Станало е в осем сутринта. Пауъл отива да събуди Бетси. Носи й чаша кафе. Винаги й носел ободрителната напитка по това време, дори да е стояла до късно предишната нощ.

Джейн се втурва вътре, крещи името на Бетси и трескаво нарежда на останалите да наберат 911.

Ще завършим първата част с кадри как Бетси и Пауъл вдигат тост за абсолвентите. Диктор зад кадър ще обяви: „В този момент на красивата Бетси Бонър Пауъл са й оставали само още четири часа живот“, реши Лори.

Джордж Къртис предвиждаше вероятността охранителните камери в имението на Пауъл да го заснемат, но това не го притесняваше. Половината жители на Сейлъм Ридж минават край тази къща, прецени той, докато следваше потока от коли по сравнително ненатоварения път.

Какво толкова, ако ченгетата ме вземат за воайор, мислеше си той. На практика всеки на пътя е такъв.

Предпочете да кара вана, а не червеното си порше. Ако охранителните камери не хванат регистрационния номер, едва ли ще го разпознаят. Мнозина от жителите на Сейлъм Ридж притежаваха съвременни ванове; освен това той носеше шапка и тъмни очила.

На шейсет и три години, висок, с гъста сива коса, Джордж Къртис имаше вид на пристрастен атлет. Женен от трийсет и пет години и с близнаци на колежанска възраст, беше единствен наследник на голяма верига ресторанти за бърза храна. След смъртта на баща си той пое бизнеса. Тогава беше на двайсет и седем. Понеже дотогава се подвизаваше като плейбой, всички очакваха да продаде веригата и да живее от богатството си. Вместо това той се ожени и с времето утрои броя на ресторантите и в Съединените щати, и в чужбина. Сега компанията се хвалеше, че предлага милиони порции на ден.

За разлика от Робърт Пауъл той бе четвърто поколение от семейството завършили „Харвард“. Там не само не се изложи, но намери и време редовно да ходи на сбирките на студентската театрална трупа „Хейсти Пудинг“.

Петнайсетгодишната разлика във възрастта им никога не бе пречила на дружбата му с Робърт Пауъл, мислеше си Джордж, докато завиваше по Евъргрийн Лейн, въпреки че ако някога узнае, ако някога се досети…

Не, Робърт Пауъл никога не е подозирал, успокояваше се Джордж, никога не му дадох повод…

Телефонът иззвъня рязко и неочаквано. Джордж натисна копчето на волана и отговори.

— Джордж Къртис.

— Джордж, Роб Пауъл е.

Боже, да не би да гледа през прозореца? Джордж усети как лицето му пламва. „Не, не е възможно да е разчел регистрационната табела или да ме е познал, докато съм преминавал.“

— Роб, как си и кога ще играем голф? Предупреждавам те — последните две съботи все аз побеждавах!

— Следователно няма да си победител трети пореден път. Ако искаш да започнем в девет в събота?

— Добре. Ще направя резервация.

Джордж изпита огромно облекчение, завивайки по своята улица. Роб Пауъл не бе от хората, които говорят излишно дълго по телефона. Затова, когато го чу да казва: „Джордж, искам да те помоля за една голяма услуга“, той се смая.

— Каквато и да е, отговорът е „да“ — отвърна Джордж, но самият той долови как гласът му потреперва.

— Подари ми всичките си заведения в Европа — пошегува се Роб, ала после тонът му стана сериозен. — Джордж, няма начин да не си чул новината, че годишнината от смъртта на Бетси през юни ще послужи за основа на телевизионно шоу.

— Да, чух — отвърна Къртис предпазливо.

— Въпросът е, че продуцентите биха искали освен момичетата и някои от приятелите, присъствали онази вечер, да коментират събирането между отделните кадри от филмите. Предложих теб и те се възторгнаха от перспективата да застанеш пред камерата. Редно беше първо да те попитам, естествено, но нищо не ти пречи да им откажеш.